subtle-bg.com
   Главно меню | Литература | Публицистика | Форум |
   Тогава той свали пръстен от ръката си, подаде ми го и каза: искам да го носиш.
   Завинаги.
   Има такова понятие. съществува такава любов.
   Всичко, което безогледно ни заобикаляше, остана без значение.
   Това, което ни се случваше, беше извън нашия свят.
   Защо говоря в минало време? просто защото си спомням началото.

   Край няма.

   Усърдно се опитвахме да сътворим финал. редувахме се любезно, без да се бутаме и пререждаме. Учтиво обявявахме решения.
   Кое ни караше да го правим?
   След всеки неуспешен опит, изпитвахме задоволството на оживелия при опит за самоубийство.
   Няма край, не може да има.


Из "Пеликански дневник, записки по човешките чувства"

Тази любов
Някой ден
Когато си отида
Вдъхновено от Шекспир

Някой ден ще те докосна
плахо, с връхчето на пръстите си.

Огън заедно ще запалим
върху кладата на чувствата ни.

Миг ще трае и след него
ще се разтопя в прегръдката ти.

Пепел и искри от огъня
ще покрият нежно болката ми.

Светлината ще угасне.

Тъжно ще потъна в мислите си
и успокоени страстите ми
ще заспят дълбоко в тялото ти.
   |  Главно меню | Литература | Публицистика | Форум |
Copyright © 2007 Subtle BG
София-Севлиево