Желязко Гагов
   Главно меню | Литература | Публицистика | Форум |
   Hасреща ни иде едно момиче - и то плаче. Беше загубило любовта си нейде. Аз пак не казах нищо. Вълшебникът махна с ръка и извика едно слънчево зайче да я погали. То заплете косите й и върза герданче от спомени.

   "Любовта в душата на човека никога не си отива напълно, стига да има кой да те погали" - усмихна ми се Добрият стaрец и отминахме.

   Там някъде, на един камък, от тия дето хапят по-лошо и от змии, седеше един човек и плачеше - загубил бе себе си някъде по Пътя...
Аз погледнах дедо Боже и рекох:

   "Сега."

   И той спусна мъгла и Вълшебникът не го видe. Човекът си остана на крайпътния камък, а на мен ми стана мъчно за него, щот нема на тоя свят чудо дето да те спаси - просто трябва да се намериш сам.

   "А ангелите, те за т'ва са ангели, да могат да виждат в човешките души" - тъй ми рече дедо Боже и добави:

   "Хай сега иди да си починеш, че от утре ще летиш."

Из "Как се главих за ангел"

Цветът на дъжда
Пътуване
Далече от тъжните стихове
Имаш ли нужда от мен

Далече от тъжните стихове...
далече -
в брега на небето...
сълзите са минали мигове:
назаем от спомена взети...

Далече в брега на небето -
в очите без сълзи сънувам
как нежно и толкова искано
пак устни на ангел целувам...

Позволи ми да плача отново
далече
в брега на небето...

Прости ми за сълзите искрени...

Но с тях..
те рисувам.
В сърцето...

| Главно меню | Литература | Публицистика | Форум |
Copyright © 2003 Желязко Гагов
Панагюрище-Севлиево