Желязко Гагов
   Главно меню | Литература | Публицистика | Форум |
   Има нощи, в които безсъницата е мой добър приятел. Тогава приятел ми се превръща и словото и уличната лампа и шума на водата в аквариума. Те все са ми приятели. Враг е собственото ми аз. То не ми дава да заспя. Броди. Ходи и разговаря с разни хора.
   Питам се, дали хората ни чуват, когато им говорим? На ум... На сън... Нали душите могат да летят? За душите пространството и времето са временен затвор. Но, ако хората не ни чуват на яве, то каква е гаранцията, че ще ни чуят на сън?
   Внимават ли хората повече на сън? Едва ли. Нали сутрин се събуждаме и не помним нищо.
   А, в една нощ ние сънуваме много пъти. Срещаме хора много пъти. Представяте ли си колко пъти не ни чуват и не ни забелязват?
   Казват, че сънищата ни били електрически импулси, алфа-вълни (мисля, че беше алфа), средство за отпочиване на мозъка...
    Тогава определено не ни чуват. Другите хора имам предвид, разбира се.

Су
Из "Уловени мигове"

Цветът на дъжда
Пътуване
Далече от тъжните стихове
Имаш ли нужда от мен
Имаш ли нужда от мен..
Ако искам...и ти ако искаш..
В леда от усмивки стопен..
Аз се чупя кристално излишно..

Имам счупени вече крила...
До небето немога да стигна...
Имам тайна от теб самота...
Имам своя бял свят необикнат...

Искам да имам друго сега...
Искам всичко във днешния ден...
И те питам с последната своя сълза...

... Имаш ли нужда от мен...

| Главно меню | Литература | Публицистика | Форум |
Copyright © 2003 Желязко Гагов
Панагюрище-Севлиево