|
|
|
|
|
|
|
Има нощи, в които безсъницата е мой добър
приятел. Тогава приятел ми се превръща и
словото и уличната лампа и шума на водата
в аквариума. Те все са ми приятели. Враг
е собственото ми аз. То не ми дава да заспя.
Броди. Ходи и разговаря с разни хора.
Питам се, дали хората
ни чуват,
когато им говорим? На ум... На
сън... Нали
душите могат да летят? За душите
пространството
и времето са временен затвор.
Но, ако хората
не ни чуват на яве, то каква
е гаранцията,
че ще ни чуят на сън?
Внимават ли хората
повече на
сън? Едва ли. Нали сутрин се
събуждаме и
не помним нищо.
А, в една нощ ние
сънуваме
много пъти. Срещаме хора много
пъти. Представяте
ли си колко пъти не ни чуват
и не ни забелязват?
Казват, че сънищата
ни били
електрически импулси, алфа-вълни
(мисля, че беше алфа), средство за отпочиване на мозъка...
Тогава определено
не ни чуват.
Другите хора имам предвид, разбира
се.
Су
Из "Уловени мигове"
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|