Subtle-BG
  Главно меню | ЛитератураСъдържание | Следващ |
Авторът и неговото творчество Ако не го намразите още от първата му книга, ще забележите, че разказваните от Пип Волант истории не претендират за високохудожествени произведения, а понякога дори вървят в разрез с онези естетически стойности, които сме свикнали да черпим от “мъдрата” Литература.

В “Чао!” той е далеч от “чистата” философия, а в предисловието към “Снимката” споделя с читателите си своите философски убеждения за стойностите в живота ни.
В “Тръни, дръни...” сам си признава: “...Пиша в стил, наподобяващ вкиснал компот от сатирична алегория, краен символизъм и егоцентричен екзистенциализъм!”
Дали е така – разберете сами!
Ако разберете!
Писма до мама*

* – подборът е направен произволно и лично от Пип Волант в архива на отдела “Обратната, но не интимната, страна на войника” към Абвера през 1939-1945 г.

   На кръстовището на улиците “Карл Мюлеркох” и “Фридрихплац” в едно североизточно немско градче Маербург една кровопролитна нефилмова битка набираше обороти със своята истинска жестокост и неизбежна обреченост на участниците в нея. Това бе една редовна улична военна офанзива, не заслужаваща описанието. Но, на две къщи расстояние, в един сутерен една жена над средна възраст с късо подстригана коса и бледо-сив цвят на лицето от хроничен глад, завита през кръста с дебел плетен шал се измъчваше от киселини, наблегнали я след ядене на супа от една изсъхнала ряпа и глава прораснал чесън. Гадните усещания в стомаха и в гърлото й пречеха да изживее трагедията на нейното семейство, нейната лична трагедия. На масичката, до празната супена чиния бяха подредени лично от нея – живееше сама в тази полуразрушена дупка без прозорци и вътрешна стена от осем дена, когато връщайки се от пазарчето, намери на мястото на фамилната им къща голяма купчина димящи червени тухли, които старателно и надеждно погребаха под себе си цялото й семейство – писмата от сина й Рудолф. Всичките до едно – винаги ги носеше със себе си! Последното, написано от ръка на незнаен негов колега, тя препрочиташе вече за стотния път, макар и двата реда й се запаметиха бързо, изпълвайки сърцето й с болка и мъка на майка на загинало дете. Тя ясно си представяше кървящото отвсякъде тяло на нейното момче, безжизненобледото му лице и посинели устни, изговарящи с последни сили синови думи към нея, неговата майка. Нейните сълзи бяха и неговите сълзи, потекли за последно от неподвижните, умрели очи на кавалера на Сребърният кръст, штурмбанфюрерът Рудолф Зойбер.
   Явно има Господ на този свят, щом молбата й да умре – не й се живееше вече без любимите й Волфганг, Анемари, Руди - бе чута свише: една осколка от снаряд или граната, навлязла безпрепятствено през дупката в стената вместо прозорец, я удари в слепоочието и се заби в мозъка й, правейки го на пихтия за по-малко от секундата. Тя не усети болка, не усети края си, не видя другарката Смърт! Главата й, спряла да се клати от удара, тежко падна на масата и от устата й изтече жълто-сива, гъста течност, остро миришеща на чесън, заливайки писмата.
   Битката отвън не спря часове наред. Вече на сутринтта, един безобразно млад русски войник влезе в мазето да се облегчи по голяма нужда след тежък бой. Позивите го гонеха да потърси хартия. Видя жената до масичката и истински се стрестна. Хвана автомата и извика “Хенде хох!”, заобикаляйки я отдясно. Видя засъхналата кръв по шията и рамото й и се отпусна. Видя писмата, грабна ги, направи две-три крачки настрани и клекна, сваляйки гащите си. Вършейки физиологичното действо, заразгледа пликовете и писмата – зачете се. Знаеше езика на врага още от училище. Майка му, учителка по немски, го научи добре. Когато усети, че краката му са отекли от дългото преклякане, се замисли много-много дали да използва писмата по предначначение, за което ги отреди, но без да осъзнава зашари с поглед около себе си в търсене на друга хартия. Не загуби много време – точно пред него видя полуизгорял, пожълтял вестник. Остави писмата на земята до себе си, избърса старателно, как го учеше мама, дупето си. Надигна се, доближи умрялата жена без да я поглежда от страх от умрял човек, събра останалите писма от масичката, избърса миризливите лекета по тях с остатъка от вестника, напъха ги в портупеята си и излезе. След половин час докладва на командира си за намерен труп на жената долу в мазето и му предаде писмата. След няколко дена писмата бяха предадени за архивиране. Это няколко от тях.


09.12.1939

Здравей, скъпа мамо!

   Как се чувстваш? Пиеш ли си лекарствата? Пази се, мамо, щото много, много те обичам!
   Аз съм безкрайно уморен – имам мускулна треска: ръцете и краката ми треперят. От 200 точки по стрелба с пистолет изкарах вчера само 47! На бягане на 6 км бях последен! Правя само 17 лицеви упори при норматив 50!
   Как е татко ми? Много ми липсва! Да си слага шала в това студено време, че гърлото е слабото му място. Нали не пуши вече, както ни обеща на нас всичките?! Помоли го да предаде поздрави на неговата ученичка Петра Таненберг. Много бих искал тя да ми пише или ми изпратeте нейният адрес.
   Сестра ми среща ли се още с Клаус? Какво намира в него сестра ми?! Не е за нея такъв човек - той е много студен и нагъл, мамо. Как й върви дисертацията? Сигурно е много отговорно, но тя ще се справи. Кажи й, че много я обичам и й стискам палци!
   Всичките ви обичам и много ми липсвате в тази казарма. Тук са ги събрали едни селяци, един по-тъп от другия! Особено има един страшно невъзпитан курсист Шулце. Той е голям побойник, говори на някакъв селски диалект. В свободното си време чете само партийна литература и слуша само войнишки маршове! С една дума - арогантен тип! Правя всичко невъзможно да го избягвам.
   Пишете ми по-често. Писмата ви не ми дават възможност да затъпея тука окончателно!

Ваш любящ син и брат Руди Зойбер!


14.04.1940

Здрасти!

   Можеш да се гордееш с мен, майко - аз се развивам много добре! По стрелбата и строева подготовка съм трети в ротата ни! На бягането стигнахме първи заедно с един приятел - той се казва Рихард Шулце. Много е готин и цитира наизуст цели пасажи от книгата на вожда ни! Брат му е в партията от самото начало и е действащ офицер в абвера, а не като нашите инструктори тук в школата – канцеларски плъхове!
   Безкрайно разочарован съм от баща ми, задето не е станал още член на партията. Кажи му, че с дрънкане на музики няма да построим Великия Райх!
   Онази кретенка Таненберг идва преди три дни на свиждане. Изгоних я, щото ми се лигави насреща със своите романтични чувства! – извъобще не ми е до нея, тази заблеяна овца! Главата й е пълна само със стихове! Патка! Дори не ходи на митинги, представяш ли си! Отгоре на всичко не харесвала Вагнер! Намирала творбите му за агресивни! Идиотка! Ще накарам хората от нашия вътрешен отдел да проверят семейството й за лоялност към властта! Убеден съм, че баща й жалък драскач, гей-писател и всичко друго!
   А ти, майко, подаде ли молба за членство? Не се бави, за да не ме излагаш пред колегите. Срамота! Само моето семейство е безпартийно!
   Бих се радвал много да поговоря с Клаус Нагел - приятеля на сестра ми! Да го приемат в Гестапо, веднага след университета, без да изкара дори и начална военна подготовка! Браво! Кажи на сестра ми, тази празноглава философка, да не се ослушва, а направо да го...
   Пускат по радио извънредна реч на фюрера!

Ваш Рудолф Зойбер.


22.11.1940

Здравей, майко!

   Ще бъда кратък – след два дни пристига делегация на Висшия партиен комитет! Няма да ми повярвате! Аз съм избраният от общо десет курсиста да посрещаме най-приближените хора до нашият любим вожд!!! И то съм избран не само за физическата ми подготовка, която е съвсем подходяща за бъдеш пазител на държавата, а и за оценките ми по политическа и идеологическа подготовка! Както разбираш, аз съм пълен отличник!
   Така че стига сте ме опявали! Чувствам се роден за военна служба!
   Вече закъснявам - трябва да си шлифоваме церемонията по посрещането на високите гости!
   Сигурен съм, че вие всичките сте добре.

Чао!


25.06.1941

   Молбата ми за Източния фронт е одобрена. Заминавам, за да трепя изметтът от всякакъв вид: славянски, цигански, еврейски!

Фелдфебел Рудолф Зойбер!

P.S. Няма да имам време да ви чета писмата!


29.02.1945

“Мамо! Много те обичам! Аз умирам, мамо! Липсваш ми много! Мама...”
  | Главно меню | ЛитератураСъдържание | Следващ |
Заявка за получаване на електронно издание
Copyright © 2007 Pip Volant
Варна-Севлиево