Subtle-BG
  Главно меню | ЛитератураСъдържание | Предишен | Следващ |
Авторът и неговото творчество "Още от самото заглавие авторът саркастично накълцва непоклатимата ни вяра в непорочните идеали. Обратната страна на свещеното понятие "майка" е представена повече от шокиращо, но е убийствено правдива. "
Аз, пък, много обичам риба! С нейните антитези, антигени, антитела, антифризи!
2. Мама, която обича всички

   Сред труповете на доскорошните бегълци само един бе жив дотолкова, че съзнанието му все още работеше в парализираното от врата надолу ранено тяло.
   Превъзмогвайки нетърпимата болка в шията, Авдеев се помъчи на няколко пъти да мисли за Родината, за несправедливостта на съдбата, хвърлила чрез ръката на репресивния апарат на компартията него, съзнателния й член, в недрата на ГУЛАГ-а, но все не успявяше и не успяваше. Съвсем други мисли и спомени обхванаха съзнанието му, готово всеки миг да го напусне без предупреждение, без извинение, без гузна съвест.
   През първите дни на лятото на 1938 година се върнах от едногодишна командировка в Средна Азия. Още на вратата забелязях мокри петна по дрехите на гърдите на жена ми, миришещи на мляко. Изненадан, помолих я за обяснение. Била родила дете, но не от мен! Предполагала, че е заченато след пиянски купон с някакви германци. Къде е детето нямало значение. Не се чувствала гузна пред мен, щото не била сигурна, че все още ме обича. Не спорих – и аз бях на същия хал с чувствата си към нея. Разведохме се по взаимно съгласие. За раздяла тя ми подари последния си сборник със стихове, а аз снимката си сред потомците на Настрадин Ходжа, развяващи съветското знаме.
   Изминаха точно две години.
   Върнах се в Москва с раница на гърба: цялото ми имущество. Слязох от трамвая на тротоара, окъпан от проливен дъжд. Видях пред себе си на спирката една девойка с високо чело над смутеното й, замислено лице. Бе облечена в бежова рокля на едри червени китайски рози, с войнишка якичка в същия цвят и сиви копчета. Изведнъж една камионетка, изскочила из-зад ъгъла опръсква момичето – зарадвах се на факта да й помогна и не си позволих да го изтърва. Със сръчни движения извадих кърпа от раницата и я подадох на момичето – усетих парфюма й с нежен аромат на ванилия. Тя любезно ми благодари, но графикът на движението на градския транспорт се спазваше стриктно – дойде поредният трамвай и я отведе.
   След четири дни я видях отново в кварталната хлебарница – кимнахме си вежливо.
   През следващите три седмици се видяхме два пъти. Реших, че това е съдба и я поканих в къщи на чай. Не ми отказа. Спонтанно си легнахме...
   Болката в раната замъгли за кратко спомените: разходки, разходки, вечери на свещи, любене, любене, любене... разговори без глас, без спомен...
   Изстреляха се двайсетина дни на красива, изгаряща любов – от онази в розовите романи за девственници и домакини. Малко по-малко разбрах от мълчаливата през повечето време Лия, че тя е от полски произход: фамилията й е Кшеловска. Курсистка е в счетоводното училище и същевременно работи като помощник-счетоводител в едно малко предприятие. Има брат с десет години по-малък от нея, за когото се грижи, защото “мама работи на две места и често дава нощни дежурства”. Баща й, който е на мойта възраст и ми е колега по дългите и чести командировки, е елтехник. Работи на новостроящите се елинсталации по целия млад, но бурно развиващ се “електрически” свят на географския гигант СССР.
   Една вечер Лия бе особено мълчалива: проведох почти следствено дознание да разбера нейното настроение.

– Моят предишен приятел е разбрал за нас с тебе и е направо побеснял. Иска незабавно да се върна при него. Той е много влиятелен човек. Имахме тригодишна връзка.

– Живяхте с него заедно? – доста се натъжих от новината за нейната връзка, предполагайки, че е била любовница на някой женен големец.

– Не! Живях пет години в къщи при мама с едно момче – тя много го обича, щото е много добър и във всичко ни помага. С него също се разделихме. Той се изнесе, но продължава да идва отвреме на време да играят шах с брат ми, да поправи нещо из покъщнината – много е сръчен и не...

– Чакай, чакай! – новините разтуптяха сърцето ми – значи човекът, който те притеснява, е любовникът ти, така ли?

– Да, сигурно така е било, но вече не е. Скъсах с него! – тонът на момичето бе монотонен и беземоционален.

– Той женен ли е? Има ли деца? – запитах я, за да проверя своите догадки.

– Да, женен е от две години. Има бебе на шест месеца.

Проявих се като математик от Първа лига и я запитах остро, без да крия раздразнението си:

– От трите години на вашата връзка на втората година той се жени и преди шест месеца си ражда бебе, нали така? Сигурно много си го обичала него, както и момчето вкъщи, така ли е?

– Сигурно е било така, но вече не е. – повтори се Лия. – Вече не ги обичам и двамата.

– Чудесно! – откровено ехидно дръпнах чертата на нейните спомени за доскорошните й любови и обичи. – Що тогава ми отказваш да се пренесеш да живееш при мен? Какво ти пречи пък сега?

– Имам грижи за брат ми, за къщата. Мама работи много и почти не се задържа вкъщи.

   Раздразнен, не повярвах на нейните битово-домакински аргументи. Така завърши първият ни малък “семеен” скандал. Преглътнах, макар и с големи мъки, историята на “моето
малко момиче”.
   Отношенията ни лека-полека се заздравиха и една вечер Лия ми предаде желанието на “мама” – тя само така и никак иначе не наричаше родителката си – да се запознае с мен. Не се опънах и спретнах скромна вечеря от ергенското си меню.
   В началото на разговора ни с майката на Лия много се зарадвах на нейните интелигентни обноски и най-вече на темите, по които имахме еднакво мнение: литературата, живописта, изкуството като цяло, психологията на хората. Седяхме тримата на водка и приказки до десет вечертта, докато мама Паша не отпрати дъщеря си да спи – имала да ми казва нещо, и продължи с алкохола. Водката бързо оголи душата на жената срещу мен. Постепенно целият разговор се превърна в монолог на една крайно властна егоистка с повърхностни енциклопедични познания и абсолютна интелектуална снобарка с мания за величие, мнима компетентност и справедливост във всичко!

   “Имала да ми казва нещо” не било свързано само с нас с Лия. Радвала се, че дъщеря й е с мен, интелигентен, благороден и възпитан, защото приятелят на Лия – Кирил, макар и добро момче, ама си е елтехник както и бащата, и не можел да й създаде такава духовна атмосфера като мен! Искала да направя бебе на Лия, защото й се гледало внуче.

– Ще го решим ние двамата с ... – успях да вмъкна аз, но бях прекъснат, без да съм чут. Стана ми притеснено и нервно, но откровенията й продължаваха в телеграфен стил! Та нали бе телеграфистка!

– Старай се обаче по-добре от Кирил, щото искаха дете, ама не успяха – дъщеря ми била със затруднено забременяване, както са им казали докторите. Пък ако не искаш деца, голяма работа! Имаш младо готино гадже в кревата си – живей си живота и толкоз! Само внимавай, че Кирил много я обича и я чака да се върне при него! При нас, де – нали живее от пет години вкъщи. Той е много добричък, много си го обичам това момче! Като син ми е !

– Лия пък ме увери, че вече не е живее при вас, че...

– Глупости! Че кой се грижи за сина ми, когато тя е при теб, а аз или на работа, или при Евгений?!

– Кой пък сега е този Евгений? – успях пак да се учудя на броя близки хора около майката на моята приятелка и около нея самата.

– Лия не ти ли каза?

– Не, не ми е казала. – разбрах, че “моето момиче” има още какво да споделя с мен за личния им живот.

– Приятелят ми – от единайсет години сме заедно и с толкова е по-млад от мене! – с неподправена гордост изрече подпийналата жена. – Обичам го до полуда, макар че ми лепна една венерическа болест, от която дори не знам дали се отървах.

– Как?! И той, този Евгений, ти изневерява, както ти на мъжа си?! И тази венерическа болест не е ли...

– Че кой ти брои изневерите, бе човек! Любовта е по-важна, тя е над всичко!

Уби ме, направо ме уби, а следващото й откровение буквално ме погреба под три метра всеобхващаща женска обич.

– И мъжа си обичам до гроб! Искам да родя трето дете от него. Той е невероятен баща! Знае за Евгений, но дума не казва. Имаш ли още водка?

Изправих се. Не си чувствах краката от смразяващите признания. Извадих от долапа бутилката и налях пълна чаша на събеседничката си. Тя отпи глътка и продължи:

– Вчера излизахме с Лия, Кирил и сина ми Павел. Кирилка бе на седмото небе, че Лия пак е с нас всичките като в доброто старо време. Изкарахме чудесно! Жалко, че Евгений не можа да дойде – имал дежурство. Той е техник в градската телефонна централа. Аз го направих такъв. Аз го накарах да учи!

   Докато пи още една водка, повтори казаното досега още два пъти и си тръгна, но не вкъщи, а при Евгений! Че къде да отиде? – децата й бяха осигурени с грижи и внимание: голямото от мен, а малкото от Кирил!
   Отидох в спалнята и легнах до спящата Лия. Не можах да заспя цяла нощ. След този разговор с майка й Лия все по-рядко оставаше при мен. Един ден ми каза, че майка й е и забранила да се среща с мен – бил съм дърт за нея и неперспективен!
   Срещахме се почти два месеца тайно, обсъждайки откровенията на майка й пред мен. Не стигахме доникъде, защото честият й коментар: “Не съм присъствала на вашия разговор” не само че не ме удовлетворяваше, а ме дразнеше все повече и повече. Веднъж, досадена от моите въпроси за искреността на мама Паша за местоживеенето на добряка Кирил, не издържа и ми се тросна раздразнено:

– Мама не е права за две неща: първо, не е вярно, че Кирил живее при нас, макар и идва често – все пак сме приятели. А второто е, че не мога да забременявам – правила съм аборт!

– Поне знаеш ли от кого точно? То при двама мъже всяка жена би се объркала! – не си сдържах ехидството си от това нейно откровение, и то поднесено с някак си горделив според мен тон, абсолютно неуместен за нашите отношения, и от постоянния неин отказ да заживеем на семейни начала.

– От Кирил! – изстреля тя със същия тон.

   Не й повярвах и продължих в същия дух:

– Много се радвам, че е станала лекарска грешка. Поздрави майка си! Мечтата й да стане баба все някой път ще се сбъдне! – намеквайки за желанието на пани Кшеловска да дундурка внуци.

   Тя тръшна вратата и си тръгна. Не успях да задам следващия си подвеждащ въпрос дали е прихващала венерически болести като майка си и ако е така, дали пак, колкото за бременността си, е сигурна от кого точно от двамата си партньори. Вместо това изтичах след нея и я върнах. Легнахме си, без да проговорим.
   Продължихме пак срещите. Все по-често и по-често водехме бурни разговори за забраната на майка й да се среща с мен, въпреки че много-много се обичахме.
   Една сутрин, вече облечена да си тръгва, моето миличко момиче ми съобщи своето решение: “Повече няма да се виждаме, Симеон! Така иска мама.” Отвори вратата, прекрачи прага, обърна главата си, от което голямата й къдрава коса ми махна за сбогом, и отсече: “Закъснява ми с две седмици”. Направо се парализирах от двете новини, противоположни по чувства, но еднакво силно и остро простреляли сърцето ми. Тя бързо затвори вратата и явно си тръгна си за дома при своя стар-нов приятел Кирил ( а защо не и при стар-нов любовник или пък и при двамата едновременно!), брат си Павел и мама Паша, която обича всички.
  | Главно меню | Литература | Съдържание | Предишен | Следващ |
Заявка за получаване на електронно издание
Copyright © 2007 Pip Volant
Варна-Севлиево