Subtle BG
  Главно меню | Публицистика | Галерии | Форум |
     (или за ролята на социалните контакти)
... Това е маршрутка в час пик. Няма на къде да се обърнеш. Няма как да паднеш. Подпират те от всички страни. Има леко очарование.
Има дори елемент на изненада.
Засърби те някъде и решиш да се почешеш. Започваш да се чешеш, обаче въпросът е дали чешеш себе си или брюнетката от дясно. Звънне ти телефона, бъркаш в джоба да си извадиш телефон. Гледаш това не е твоя телефон. То и джоба не е бил твоя. Бръкнеш си в джоба за нещо и ..., някой вече е бръкнал там, но това не си ти. Забава.
Тръгваш да слизаш и за да не ти е самотно повличаш още двама с теб...

... До скоро смятах, че нормалните хора работят и в събота. Винаги съм се чудел защо точно в този ден маршрутките са полупразни. През седмицата тръгват от първа спирка с много хора само в събота не. Съботната маршрутка винаги е тръгвала с четири-пет човека и винаги съм си мислел: "Колко малко сме нормалните. Само някакви си 4-5 човека...”
   Горещо. Задушно. Телата са допрени едно до друго и се поклащат бавно в един и същи ритъм. Пот се стича на вадички по гърба и между гърдите. Ръце плахо пробягват по цялата дължина на телата. очите са премрежени. Миг на близост. Миг на сливане в едно. Задръжките са отпаднали. Дрехите прилепват плътно по телата като втора кожа. Някой простенва. Тишината се нарушава единствено от учестеното неравномерно дишане...

   В този миг се чува глас "Извинете бихте ли спрели" ...
| Главно меню | Публицистика | Галерии | Форум |
Заявка за получаване на електронно издание
Copyright © 2007 Евгени Григоров
София-Севлиево