Subtle BG
  Главно меню | ЛитератураСъдържание | Предишен | Следващ |

   (непровокирани размисли върху липсата на логика в поведението)
    ... А картината на Иеронимос Бош е разделена на две.
Макар и едно цяло, двете половини не могат да намерят общи допирни точки. За център и дума не може да става. Там преминава гранницата.
Защо ли това ми напомня на отношенията между мъжете и жените?

Avatara

   Днес се случи нещо, което ме накара да се замисля. Отдавна не бях ползвал тази функция на сиво си вещество. Случката си беше съвсем банална. Но нали сте забелязали как определени уж нормални ситуации понякога ви докарват мозъчен спазъм.
   Пътувам си (е как къде, в маршрутката естествено). Информирам се от пресата за новините. Внезапно усетих нечие присъствие. Вдигам поглед. Леко обръщам глава надясно. Нещо неповторимо се бе материализирало на нивото на очите ми. Усещане, което само мъжете ще разберат. Точно пред погледа ми се бе появило, коремчето на младо момиче. Съвсем истинско. От тия плоските, стегнати, и приятни на допир. Гледка естетична и приятна. Сам по себе си този факт ме наведе на някакви мъдри размишления. Това, което ми достави естетична наслада, бе точно избрания тип панталони. Ниска талия и блуза с по-висока такава. Естествената ми реакция бе да вдигна поглед за да разгледам притежателката на тази красота.
   Не трябваше да го правя. Много моля да бъда извинен, но съзирайки по-горните части от физиологията на въпросната особа, реакцията ми доби вида на вълк, подгонен от кучешка глутница. Добавете към това и леко изплашено изражение и ще добиете бегла представа за резкия обрат в крехкото ми емоционално състояние в онзи момент.
   Но не това е важното. Важни са последвалите ми съждения, които се свеждаха до:

   "Не всичко което виждаме е това, което се вижда на пръв поглед"

   Размислих си се и достигнах до няколко размити откъм логика умозаключения.
Понякога, когато искаш да си полезен, оставаш неразбран. Ако отстъпиш място си на видимо бременната жена е възможно да се окаже, че приятната заобленост на не е причинена началото на нов животът. Резултатът е че преставаш да бъдеш вежлив и възпитан. За части от секундата преминаваш в категорията на средностатистическия простак.
   Ако направиш опит да помогнеш на момиче с тясната пола да се качи в маршрутката, като нежно и с огромно внимание поставиш длани където е нужно за да й позволиш да повдигне леко някои свои дадености рискуваш в най-добрия случай отново да попаднеш в групата на простаците.
Ако, воден от благородни подбуди се постараеш да освободиш от повечето притеснения на дамата озовала се в скута ти резултатът ще бъде същият. А единственото, което се опитвам да направя е да разведря обстановката.

   Каквото и да направя си оставам в зоната на простака.
Но едно от нещата които така и не успях да разбера, е поведението на болшинството жени, предоставили на всевиждане природните си дадености.
   Един, единствен път ми се е случило, жената да знае какво, как и защо показва. При това и интереса на околните не й се струваше проява на лошо възпитание и необуздан нагон.

   Не ми ли вярвате?

   Ето ви конкретен пример.
Приличен процент от дамите, притежават изключително красиви природни дадености. Една тях е обвързана с големина на гръдната обиколка. Не знам дали е статистическа заблуда или ние, мъжете водени от женското си начало, следвайки инстинкта на бебето, забелязваме най-вече този тип, е доста спорен въпрос. Но не това е от значение. На практика почти всяка една особа притежаваща превъзходство в гръдната обиколка, залага в облеклото си на тесни блузи с големи деколтета. Сами може да се убедите, че големите деколтета предполагат към едно всепоказване, което от своя страна довежда след себе си всевиждане.
   В контекста на така изложеното нека разгледаме следната хипотетична ситуация.
   До мен сяда една такава жена. Налице са завидни природности от упоменатия тип. Облеклото и недвусмислено крещи:

   "Не се разсейвай. Гледай тук".

   В следващия момент, когато индивида от женски пол, осъзнае местоположението на погледа ти, те поглежда навъсено и изсъсква: "простак".
   Аз лично не мога да проумея подобно поведение.
Бих разбрал, ако го правех невъзпитано и вулгарно, но аз съм образован индивид и винаги погледа ми изразява интелигентно-разбиращо мнение. Понякога имам особено добри дни, в които погледът ми казва:

   "Я! Колко интересно природата е подредила атомите на това тяло."

   Въпреки това ми неотразимо излъчване, няколко пъти бях квалифициран като "перверзник", още няколко като "идиот", а веднъж дори ми зададоха въпроса:

   "К'во зяпаш, бе?"

   Само един път, се получих разбиране. Жената беше доволно надарена. Кройката на блузата й съответстваше на всички правила относно теснота и дълбочина на деколтето. Гледката беше на ниво. Самата тя ясно осъзнаваше, че мъжете верни на първичната си природа не бихме пропуснали нещо подобно.
   След като пропътува известно разстояние седнала до мен, което естествено ми попречи да се информирам за последните политически и икономически сътресения, настъпи онзи момент в който трябваше да ме изостави. Обърна към мен и много мило изрече:

- Извинете ме, но трябва да слизам.
- Моля Ви. Заповядайте. За мен беше удоволствие. - отвърнах аз

   Тя ме погледна разбиращо и каза:

- Благодаря.
- О не. Аз Ви благодаря.

   Независимо колко съм верен на принципите си, не можех да скрия възхищението си от нея и самоосъзнаване до което бе достигнала.

   Изключая този случай, винаги съм бил обявяван за "простак".
   Защо, не мога да разбера. Както казах всепоказването предполага и всегледане, нали?
   Разходката...

   Вкопчила съм се в нея като удавник за сламка, а чувството, че тя няма да ме издържи още дълго поражда паника. Страх. Недоверие. Невярване. Обич. Болка. Смях.
   Пътя е един и същ - винаги стигам до вратата. Разбирам това по натежалите крака и желанието за полет. Знам... някъде зад нея го загубих. Дали е завинаги? Дявола или Бога знаят, но мълчат. А това е толкова гадно! Като лабиринт на който знам пътя за на вън, но продължавам да се лутам. Защото ми харесва топлината вътре, мисълта, че съм част от нея, но толкова ми липсва загубеното зад вратата...

   Кой ще опрощава и защитава грешките ми? Кой ще ме усмихва през мъглата от сълзи?

   И къде по дяволите е проклетия ключ към лекомислието?

Shopcheto

  | Главно меню | Литература | Съдържание | Предишен | Следващ |
Заявка за получаване на електронно издание
Copyright © 2007 Евгени Григоров
София-Севлиево