|
|
|
Аз вярвам в усилията, които са необходими
да се направят.
Нищо не идва наготово на този
свят,
още по-малко пък отношенията
между хората.
Ераклия
Из "За Любовта"
|
|
|
|
|
|
|
|
|
В кои времена било, съвсем не е важно, съпрузи
живяли. Дълго си нямали деца.
Жената на преклонна
възраст родила двама синове,
двама близнаци,
двама братя. Раждането било тежко
и жената
отишла скоро в другия свят. Кърмачки
наемал
бащата, децата да отгледа се
старал, и ги
отгледал, до четиринадесет години.
Но сам
умрял, когато синовете започнали
петнайстата
година. Погребали баща си, седели
скръбно
двама братя в одаята. Близнаци
двама братя.
При появата им на света разделяли
ги три
минути, затова единият от двамата
се смятал
по-голям, другият - по-млад.
След скръбното
мълчание казал големият брат.
- Умирайки баща ни, с нас сподели
скръбта
си за това, че не успял е да
ни предаде на
живота мъдростта. Как без мъдрост
с тебе
ще живеем, по-млади братко? Родът
нещастен
наш без мъдрост ще се продължава.
Да ни се
смеят могат тези, които успели
от бащите
мъдростта си да приемат.
- Ти не бъди печален, - младият брат продумал
на по-стария, - ти често си замислен и може
би, времето така ще се разпореди, че в мислите
си мъдрост ще познаеш. Ще правя всичко аз,
което ти ми кажеш. Аз да живея без да се
замислям мога и все едно приятно ми е да
живея. Аз радвам се когато ден настъпва и
кога залязва. Аз просто ще живея, ще работя
в стопанството, ти ще опознаваш мъдростта.
- Съгласен съм, - отвърнал по-старият брат,
- само че не може, в дома стоейки, да открия
мъдростта. Тук няма я, от никого не е оставена
и никой няма да я донесе сам. Но аз реших,
аз по-старият съм брат и длъжен съм, сам
за нас двамата, за нашия род, във вековете
да се продължи, мъдростта цяла, която по
света се пази, да открия. Да открия и да
донеса в дома ни, да я подаря на нашите потомци
и на нас. Каквото ценно има от нашия родител
ще взема всичко със себе си, целият свят
ще обиколя и мъдреците от страни различни,
ще опозная всичките науки техни и тогава
ще завърна в родния дом.
- Пътят ти дълъг ще е, - съчувствал
му младият
брат, - имаме кон у нас, коня
вземи, каруцата
и повече храна натовари, за да
не бедстваш
и гладуваш ти по пътя. В дома
оставам аз
и ще те чакам тебе помъдрял.
Разделяли се дълго братята. Изминали години.
Ходил от мъдрец при мъдрец, от храма в храм,
учения източни познавал, и на запад, и на
север бил, а също и на юг, по-старият брат.
Имал великолепна памет, острият му ум схващал
всичко бързо и с лекота запомнял.
Години шестдесет вървял по света по-старият
брат. Косата и брадата посивели. Но любознателен
умът все странствал и познавал мъдростта.
И почнали да почитат като най-мъдър сред
хората, странника посивял. И ученици следвали
го на тълпи. На умовете търсещи той проповядвал
щедро мъдростта. И с възхищение в него се
вслушвали и младите и старите. Пред него
вървяла славата му велика, на селищата съобщавала
за пришествието на мъдрец велик.
На слава в ореола, с тълпа от ученици ревностни
заобиколен, към селището където бил роден,
и от което юноша заминал, където не бил години
шестдесет, все повече се приближавал посивелият
мъдрец.
От селището всички хора дошли да го посрещнат
и младият брат също така посивял,
ликувайки
насреща се затичал, и глава склонил
пред
брата си - мъдреца. И в умиление
радостно
шептял:
- Благослови ме братко мой - мъдрецо. Влез
в нашия дом, мой мъдри братко, отдъхни си.
На учениците си с жест величествен мъдрецът
наредил на хълма да останат,
даровете да
приемат на посрещачите, да водят
мъдри разговори
и самият той след брат си влязъл
в къщата.
Уморен на масата в просторна
одая се настанил
величествения и посивял мъдрец.
Младият брат
нозете му започнал да измива
и слушал речите
на брата си мъдрец. Говорел му
мъдрецът:
- Изпълних своя дълг. Учения познах на мъдреци
велики и свое аз учение основах. В дома ни
ще остана аз за малко, сега съдбата ми е
- другите да уча. Но бях ти обещал в дома
наш да донеса мъдрост и изпълнявам обещанието
си, ще погостувам тук за ден. През това време
най-мъдри истини на тебе братко аз ще съобщя.
И ето първата: всички хора да живеят трябва
в градина най-прекрасна.
С чиста кърпа, избродирана красиво нозете
бършел му и суетял се, все гледал
някак да
му угоди по-младият брат и му
говорел:
- Заповядай, на масата пред теб са плодове
от нашата градина, за тебе сам най-хубавите
съм събрал.
Прекрасни плодове разнообразни
вкусвал мъдрецът
в размисъл и продължил:
- Необходимо е, всеки човек живеещ
на земята
да отгледа родово дърво. И след
смъртта му,
дървото за потомците му ще остане
памет добра.
И въздухът за дишането на потомците
ще се
пречиства. Всички ние трябва
въздух добър
да дишаме.
Разбързал се младият брат, засуетил се, казал:
- Прости ми, мъдър братко, забравих
прозорец
да отворя, да подишаш въздух.
- Перденцата
отдръпнал, разтворил прозореца
и продължил:
- подишай въздуха на двата кедъра.
Аз ги
посадих в годината, когато ти
замина. Едната
ямка за фиданката направих с
моята лопатка,
а за втората използвах твоята
лопатка, с
която ти играеше през детството
ни.
Дърветата замислен гледал мъдрецът, после
заговорил:
- Велико чувство има - Любовта. Но не на
всеки дадено е животът си с любов да преживее.
Велика мъдрост има също - всеки ден, всеки
от нас към любов да се стреми е нужно.
- О, колко мъдър си, мой братко! - възкликнал
по-младият. - Велики мъдрости ти си познал
и аз пред тебе губя си ума, прости ми, не
те запознах с жена си, - и извикал към вратата:
- Бабке, къде си, къщовнице ти моя? - Тука
съм и аз, - показала се на вратата весела
бабичка, в ръце с пироги парещи. - Забавих
се с пирогите. Поставила на масата пирога,
и весело пред братята изобразила смешен реверанс,
старицата засмяна. И се доближила плътно
до младия брат - съпруга си, и казала му
шепнешком, но шепотът дочул по-старият брат:
- Освен това прости на мен, мъжленце, сега
ще си отида, трябва да полегна.
- Какво говориш нескопоснице, да си почива
изведнъж решила. У нас гостенин скъп е родният
ми брат, а ти …
- Не аз, главата ми се върти, и ми е лошо.
- И от какво могло е такова нещо на теб,
грижовнице, да ти се случи?
- Може би, за туй да си виновен ти, навярно
пак, дете ще ни се ражда, - през смях мълвяла
старицата излизайки.
- Прости ми братко, - извинил
се по-младият
брат смутен пред по-големия,
- не знае тя
на мъдростта цената, винаги весела
си е била
и в старостта такава си остана.
Мъдрецът все по-дълго в размисъл оставал.
Шум от детски гласове прекъснал
размислите
му. Мъдрецът чул ги, после казал:
- Велика мъдрост да познае трябва всеки.
Деца щастливи как да възпитава и към всичко
справедливи.
- Кажи ми, мъдрий брат, жадувам да направя
щастливи децата и внуците си, ето виждаш,
влязоха те, моите шумни внучета.
Момченца две, около шест годишни и четиригодишно
момиченце, седели край врата
и спорели. Опитвайки
се да успокои дечурлигата, младият
брат забързано
им казал:
- По-бързо казвайте каквото ви е сполетяло,
шумни такива, и не ни пречете на беседата.
- Ах, - по-малкото момче възкликнало, - двамина
дядовци от едного са се получили. Кой нашият
е, а кой не е наш, как да разбера?
- Ами ето го нашето деденце,
там си седи,
не е ли ясно?
И към по-младият от братята затичала
се внучката,
притиснала лицето към нозете
му, подръпвала
брадата му и чуруликала:
- Деденце, деденце, към тебе бързах, да ти
покажа как танцувам, а братята за мен се
залепиха. Единият с теб иска да рисува, виждаш
ли, донесъл е дъска и тебешир. Вторият свирка
и пищялка носи и иска да му посвириш. Деденце,
деденце, но първа аз реших при теб да дойда.
На всички ти така кажи. Отпрати ги деденце.
- Не, първи да рисувам тръгнах аз, а после
с мене брат ми да върви реши, на свирка да
посвириш. - отбеляза внукът държащ парче
дъсчица.
- Вие сте двама дядовци и вие
ще решите,
- внучката чуруликала, - кой
първи тръгнал
е от нас? Така го измислете,
че аз да бъда
първа, че иначе горчиво ще заплача
от обида.
С усмивка и тъга гледал мъдрецът внучетата.
Готвел мъдър отговор, напрягали се на челото
бръчици, ала не казвал нищо. Засуетил се
по-младият брат, възникналата пауза да се
проточи не оставил и бързо взел от детските
ръце пищялката и без да се замисля казал:
- За спор причина нямате изобщо.
Танцувай
ти моя красавице скоклива, аз
ще изсвиря
танца на пищялката. На свирката
ще ми помогне
като свири милият мой музикант.
А ти художнико,
рисувай, това което звуците на
музиката изрисуват,
и как танцува балерина танц рисувай.
Я хайде
бързо всички заедно на работа.
Младият брат засвирил мелодия прекрасна и
весела, и внуците увлечено и
всички едновременно
го следвали, всеки с любимото
си занимание.
Със свирката старал се не изостава
в мелодията,
велик и в бъдещето известен музикант.
Като
балерина малката подскачала,
цялата розова,
и радост с танца свой изобразявала.
Радостна
картина бъдещият художник рисувал.
Мълчал мъдрецът. Мъдрецът разбрал… Щом свършило
веселието, станал.
- Помниш ли млади братко, длетото
старо на
баща ни и чукчето, дай ги на
мен, аз искам
на камък да изпиша своят най-главен
урок.
Сега ще тръгна. И навярно не
ще се върна.
Не ме спирай и не ме очаквай.
Заминал по-старият брат. Мъдрецът посивял,
към камък приближил със своите ученици, пътеката
камъка заобикаляла. Пътеката, която зовяла
странници след мъдростта в страни далечни
от дома им. Минавал ден, настъпила нощта,
а посивелият мъдрец на камъка изсичал надпис.
Когато свършил обезсилен посивелият старик,
на камъка прочели учениците му надпис:
“Какво търсиш страннико, - всичко носиш в
себе си, и ново не намираш, а губиш го със
всяка стъпка”.
Анастасия замълча след като разказа притчата
и ме загледа въпросително в очите:
какво
съм разбрал от притчата? - и
навярно мислеше.
- Аз, Анастасия, от притчата разбрах, че
всички мъдрости, които по-старият брат казал,
младият е претворил в конкретния живот. Но
не ми стана ясно, кой учил е на всички мъдрости
по-младия?
- Никой. Всички вселенски мъдрости в човешката
душа са вложени завинаги, в мига на сътворението
на душата. Само мъдрувайки лукаво, на себе
си в угода, от главното душите отвеждат често
мъдреците.
- От главното? Но главното в
какво е?
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|