Приказки
  Главно меню | ЛитератураСъдържание | Предишен | Следващ |
Аз вярвам в усилията, които са необходими да се направят.
Нищо не идва наготово на този свят,
още по-малко пък отношенията между хората.

Ераклия
Из "За Любовта"
   В кои времена било, съвсем не е важно, съпрузи живяли. Дълго си нямали деца. Жената на преклонна възраст родила двама синове, двама близнаци, двама братя. Раждането било тежко и жената отишла скоро в другия свят. Кърмачки наемал бащата, децата да отгледа се старал, и ги отгледал, до четиринадесет години. Но сам умрял, когато синовете започнали петнайстата година. Погребали баща си, седели скръбно двама братя в одаята. Близнаци двама братя. При появата им на света разделяли ги три минути, затова единият от двамата се смятал по-голям, другият - по-млад. След скръбното мълчание казал големият брат.

- Умирайки баща ни, с нас сподели скръбта си за това, че не успял е да ни предаде на живота мъдростта. Как без мъдрост с тебе ще живеем, по-млади братко? Родът нещастен наш без мъдрост ще се продължава. Да ни се смеят могат тези, които успели от бащите мъдростта си да приемат.
- Ти не бъди печален, - младият брат продумал на по-стария, - ти често си замислен и може би, времето така ще се разпореди, че в мислите си мъдрост ще познаеш. Ще правя всичко аз, което ти ми кажеш. Аз да живея без да се замислям мога и все едно приятно ми е да живея. Аз радвам се когато ден настъпва и кога залязва. Аз просто ще живея, ще работя в стопанството, ти ще опознаваш мъдростта.
- Съгласен съм, - отвърнал по-старият брат, - само че не може, в дома стоейки, да открия мъдростта. Тук няма я, от никого не е оставена и никой няма да я донесе сам. Но аз реших, аз по-старият съм брат и длъжен съм, сам за нас двамата, за нашия род, във вековете да се продължи, мъдростта цяла, която по света се пази, да открия. Да открия и да донеса в дома ни, да я подаря на нашите потомци и на нас. Каквото ценно има от нашия родител ще взема всичко със себе си, целият свят ще обиколя и мъдреците от страни различни, ще опозная всичките науки техни и тогава ще завърна в родния дом.
- Пътят ти дълъг ще е, - съчувствал му младият брат, - имаме кон у нас, коня вземи, каруцата и повече храна натовари, за да не бедстваш и гладуваш ти по пътя. В дома оставам аз и ще те чакам тебе помъдрял.

   Разделяли се дълго братята. Изминали години. Ходил от мъдрец при мъдрец, от храма в храм, учения източни познавал, и на запад, и на север бил, а също и на юг, по-старият брат. Имал великолепна памет, острият му ум схващал всичко бързо и с лекота запомнял.
   Години шестдесет вървял по света по-старият брат. Косата и брадата посивели. Но любознателен умът все странствал и познавал мъдростта. И почнали да почитат като най-мъдър сред хората, странника посивял. И ученици следвали го на тълпи. На умовете търсещи той проповядвал щедро мъдростта. И с възхищение в него се вслушвали и младите и старите. Пред него вървяла славата му велика, на селищата съобщавала за пришествието на мъдрец велик.
   На слава в ореола, с тълпа от ученици ревностни заобиколен, към селището където бил роден, и от което юноша заминал, където не бил години шестдесет, все повече се приближавал посивелият мъдрец.
   От селището всички хора дошли да го посрещнат и младият брат също така посивял, ликувайки насреща се затичал, и глава склонил пред брата си - мъдреца. И в умиление радостно шептял:

- Благослови ме братко мой - мъдрецо. Влез в нашия дом, мой мъдри братко, отдъхни си.

   На учениците си с жест величествен мъдрецът наредил на хълма да останат, даровете да приемат на посрещачите, да водят мъдри разговори и самият той след брат си влязъл в къщата. Уморен на масата в просторна одая се настанил величествения и посивял мъдрец. Младият брат нозете му започнал да измива и слушал речите на брата си мъдрец. Говорел му мъдрецът:

- Изпълних своя дълг. Учения познах на мъдреци велики и свое аз учение основах. В дома ни ще остана аз за малко, сега съдбата ми е - другите да уча. Но бях ти обещал в дома наш да донеса мъдрост и изпълнявам обещанието си, ще погостувам тук за ден. През това време най-мъдри истини на тебе братко аз ще съобщя. И ето първата: всички хора да живеят трябва в градина най-прекрасна.

   С чиста кърпа, избродирана красиво нозете бършел му и суетял се, все гледал някак да му угоди по-младият брат и му говорел:

- Заповядай, на масата пред теб са плодове от нашата градина, за тебе сам най-хубавите съм събрал.

Прекрасни плодове разнообразни вкусвал мъдрецът в размисъл и продължил:

- Необходимо е, всеки човек живеещ на земята да отгледа родово дърво. И след смъртта му, дървото за потомците му ще остане памет добра. И въздухът за дишането на потомците ще се пречиства. Всички ние трябва въздух добър да дишаме.

   Разбързал се младият брат, засуетил се, казал:

- Прости ми, мъдър братко, забравих прозорец да отворя, да подишаш въздух. - Перденцата отдръпнал, разтворил прозореца и продължил: - подишай въздуха на двата кедъра. Аз ги посадих в годината, когато ти замина. Едната ямка за фиданката направих с моята лопатка, а за втората използвах твоята лопатка, с която ти играеше през детството ни.

   Дърветата замислен гледал мъдрецът, после заговорил:

- Велико чувство има - Любовта. Но не на всеки дадено е животът си с любов да преживее. Велика мъдрост има също - всеки ден, всеки от нас към любов да се стреми е нужно.
- О, колко мъдър си, мой братко! - възкликнал по-младият. - Велики мъдрости ти си познал и аз пред тебе губя си ума, прости ми, не те запознах с жена си, - и извикал към вратата: - Бабке, къде си, къщовнице ти моя? - Тука съм и аз, - показала се на вратата весела бабичка, в ръце с пироги парещи. - Забавих се с пирогите. Поставила на масата пирога, и весело пред братята изобразила смешен реверанс, старицата засмяна. И се доближила плътно до младия брат - съпруга си, и казала му шепнешком, но шепотът дочул по-старият брат:
- Освен това прости на мен, мъжленце, сега ще си отида, трябва да полегна.
- Какво говориш нескопоснице, да си почива изведнъж решила. У нас гостенин скъп е родният ми брат, а ти …
- Не аз, главата ми се върти, и ми е лошо.
- И от какво могло е такова нещо на теб, грижовнице, да ти се случи?
- Може би, за туй да си виновен ти, навярно пак, дете ще ни се ражда, - през смях мълвяла старицата излизайки.
- Прости ми братко, - извинил се по-младият брат смутен пред по-големия, - не знае тя на мъдростта цената, винаги весела си е била и в старостта такава си остана.

   Мъдрецът все по-дълго в размисъл оставал. Шум от детски гласове прекъснал размислите му. Мъдрецът чул ги, после казал:

- Велика мъдрост да познае трябва всеки. Деца щастливи как да възпитава и към всичко справедливи.
- Кажи ми, мъдрий брат, жадувам да направя щастливи децата и внуците си, ето виждаш, влязоха те, моите шумни внучета.

   Момченца две, около шест годишни и четиригодишно момиченце, седели край врата и спорели. Опитвайки се да успокои дечурлигата, младият брат забързано им казал:

- По-бързо казвайте каквото ви е сполетяло, шумни такива, и не ни пречете на беседата.
- Ах, - по-малкото момче възкликнало, - двамина дядовци от едного са се получили. Кой нашият е, а кой не е наш, как да разбера?
- Ами ето го нашето деденце, там си седи, не е ли ясно?

И към по-младият от братята затичала се внучката, притиснала лицето към нозете му, подръпвала брадата му и чуруликала:

- Деденце, деденце, към тебе бързах, да ти покажа как танцувам, а братята за мен се залепиха. Единият с теб иска да рисува, виждаш ли, донесъл е дъска и тебешир. Вторият свирка и пищялка носи и иска да му посвириш. Деденце, деденце, но първа аз реших при теб да дойда. На всички ти така кажи. Отпрати ги деденце.
- Не, първи да рисувам тръгнах аз, а после с мене брат ми да върви реши, на свирка да посвириш. - отбеляза внукът държащ парче дъсчица.
- Вие сте двама дядовци и вие ще решите, - внучката чуруликала, - кой първи тръгнал е от нас? Така го измислете, че аз да бъда първа, че иначе горчиво ще заплача от обида.

   С усмивка и тъга гледал мъдрецът внучетата. Готвел мъдър отговор, напрягали се на челото бръчици, ала не казвал нищо. Засуетил се по-младият брат, възникналата пауза да се проточи не оставил и бързо взел от детските ръце пищялката и без да се замисля казал:

- За спор причина нямате изобщо. Танцувай ти моя красавице скоклива, аз ще изсвиря танца на пищялката. На свирката ще ми помогне като свири милият мой музикант. А ти художнико, рисувай, това което звуците на музиката изрисуват, и как танцува балерина танц рисувай. Я хайде бързо всички заедно на работа.

   Младият брат засвирил мелодия прекрасна и весела, и внуците увлечено и всички едновременно го следвали, всеки с любимото си занимание. Със свирката старал се не изостава в мелодията, велик и в бъдещето известен музикант. Като балерина малката подскачала, цялата розова, и радост с танца свой изобразявала. Радостна картина бъдещият художник рисувал.
   Мълчал мъдрецът. Мъдрецът разбрал… Щом свършило веселието, станал.

- Помниш ли млади братко, длетото старо на баща ни и чукчето, дай ги на мен, аз искам на камък да изпиша своят най-главен урок. Сега ще тръгна. И навярно не ще се върна. Не ме спирай и не ме очаквай.

   Заминал по-старият брат. Мъдрецът посивял, към камък приближил със своите ученици, пътеката камъка заобикаляла. Пътеката, която зовяла странници след мъдростта в страни далечни от дома им. Минавал ден, настъпила нощта, а посивелият мъдрец на камъка изсичал надпис. Когато свършил обезсилен посивелият старик, на камъка прочели учениците му надпис:

   “Какво търсиш страннико, - всичко носиш в себе си, и ново не намираш, а губиш го със всяка стъпка”.

   Анастасия замълча след като разказа притчата и ме загледа въпросително в очите: какво съм разбрал от притчата? - и навярно мислеше.

- Аз, Анастасия, от притчата разбрах, че всички мъдрости, които по-старият брат казал, младият е претворил в конкретния живот. Но не ми стана ясно, кой учил е на всички мъдрости по-младия?
- Никой. Всички вселенски мъдрости в човешката душа са вложени завинаги, в мига на сътворението на душата. Само мъдрувайки лукаво, на себе си в угода, от главното душите отвеждат често мъдреците.
- От главното? Но главното в какво е?
  Главно меню | ЛитератураСъдържание | Предишен | Следващ |
Заявка за получаване на електронно издание
Copyright © 2003 Geya-92 Ltd.
София-Севлиево