| Made in Kozmo |
да ги правим значими, без да искаме да видим истинските неща.
Вили
- Не се ли учуди на предложението ми?- Не. Трябваше ли? И много по- странни предложения съм получавал. “Неведоми са пътищата божии”... Човешките- не. Не би ли трябвало тогава да се учудвам повече, когато човек ми предложи да играем билярд, отколкото когато Бог го направи? - Интересна мисъл. Понякога имам чувството, че пътищата ми са неведоми и за мен. Но това няма значение... Аз ли ще разбивам? - Ами давай... Знаеш ли, изобщо не съм добър на тази игра. - Аз също. Главно защото няма с кой да играя. - Очаквах да удариш по силно. Но добре се разбиха... Топакта с номер 14 спря на няколко сантиметра от джоба. Казах му, че малко не му е достигнало за да вкара, но все пак сега съм аз. - Не е вярно. Погледни пак. - Ха! Сигурен съм, че беше спряла - топката продължаваше леко да се движи към джоба и скоро падна във отворената му паст. Стори ми се странно- нормално е човек да мами, но Бог да го прави... - Знам какво си мислиш. - Така ли? - Нали съм Бог. Има си някои привилегии. Какво странно има в това да мамя? Не мога да те разбера... Хората могат да мамят, и го правят постоянно. “По свой образ и подобие”, спомняш ли си? Трябва все от някъде да са го наследили... - Хубаво, но не мами повече. Няма да е интересно. - А искаш ли да е наистина интересно? Трябва да се обзаложим за нещо. - Ами... какво бих могъл да преложа, което ти не би могъл да си вземеш сам? - Душата си. - Това не го ли искаше дявола..? Знаеш ли, странен Бог си... - Дявол... глупости. Няма такова нещо. Това съм пак аз. Не си ли разбрал вече, че чисто Зло и чисто Добро има само във латиноамериканските сериали? Всичко отвъдно, за което знаете, съм все аз. Под различни форми, обаче. Аз съм изграден от много личности... И определено има и зло в мен. И ти искам душата. - Знаеш ли, на земята сигурно щяха да ти лепнат диагноза “шизофрения”... Добре де, ти няма ли да получиш душата ми така и така, след като умра? - Не. Тогава и тя умира. Съжелявам че ти го казвам, но умреш ли веднъж... всичко, свързано с теб, също бива унищожено. - Добре. А какво ще спечеля аз, ако те победя? - Душата си. - Аха. Която аз сега не притежавам, така ли? - Мислеше ли, че я притежаваш..? Не. В момента тя е заровена някъде дълбоко в теб. - Ами... добре. Ще приема облога, но при условие, че не мамиш повече. - Добре. Но все пак може да използвам някое... божествено трикче... Както и да е... Аз съм с половинките, нали вкарах 14-ката. Хм, май обаче сега нямам добри изгледи. Все пак ще ударя по номер 11... Червената половинка с номер 11, ударена от бялата топка, ударена от щеката, държана от Бог, се запъти към джоба, но се удари малко до него и спря в близост, а бялата топка, при отклонението си, се сблъска със синята половинка и също я насочи към един от джобовете, но, отново, тя не успя да влезе в него. - И, за твое съжаление, но мое щастие, не можа да я вкараш... Мой ред. - Но застана близко до джоба... Знаеш ли, една черта не сте взели от мен- търпението. Когато имаш Вечността като времетраене на живота, се научаваш да бъдеш много търпелив. Вие обикновено много бързате... дори и когато изобщо няма закъде. Предполагам, че да си смъртен наиситна е изнервящо, но чак пък толкова... Ето, аз сега не вкарах. Но, макар че в играта е добре да вкараш от първия път, по- важното е да вкараш топките възможно най скоро. Ето, сега, макар и да не вкарах, и червената и синята топка се доближиха до джобовете и ще мога да ги вкарам после. На хората обикновенно им е трудно да пиремат, че можеш да победиш противника си не само със умение или сръчност или сила или мисъл, но и със търпение. - Добре, разбрах... Съжелявам че те прекъсвам, но не ми се слуша... Нямам търпение да ударя най- сетне. Просто седмицата така се е нагласила, че няма как да я пропусна. И все пак седмицата се запъти малко накриво към джоба и не успя да влезе в него. - Но го направи. Май наистина изобщо не си добър. - А защо ти трябва душата ми? - Правя си колекция. От души. 11- ката, нагласена с предишния му удар, вече беше лесна мишена. Веднага бе вкарана от всевластния ми противник. След това забелязах, че цели по жълтата половинка. Но имаше една подробност- за да стигне до нея, бялата топка трябваше да мине през място, където две мои топки стояха близо една до друга- на около три сантиметра. И все пак Бог удари бялата, и сякаш за момент, точно когато тя стигна до тях, те се отдръпнаха, така че тя да може да мине, и се върнаха на предишните си позиции. Девятката беше вкарана, а бялата топка се отдръпна на що- годе удобна позиция за вкарване на синята половинка. - Отново измами. - Не, това не е против правилата. Моисей ме научи как да го правя. Това е просто специален удар. Какво ти има, изглеждаш унил... надявам се, не си разочарован от мен... - Просто се надявах, че ще използваш душата ми за нещо полезно... А не че ще си правиш колекция... - Уф. Какво разбирате вие от полезно и безполезно? Според мен колекцията е много смислено нещо. - Но на кой ще я покажеш? - Защо ми е да я показвам на някого? Знаеш ли колко скучно е през Вечността. Колекцията си е за мен. Само вие правите колекции не заради себе си, а за да изпъкнете пред другите. Той се наведе над масата и се прицели. Вместо да вкара синята топка, обаче, макар че тя беше близо до джоба, Бог я закара в средата на масата със умерено- силния си удар. - Е, но само търпението не е достатъчно. Както виждаш, и умение е необходимо... Седмицата все още стоеше близо до джоба. Отново се прицелих в нея, но явно днес не ми беше ден, защото отново не можах да я вкарам. Бог огледа масата за своя ред. Видях, че се готвеше да вкара 13-ката. - Според вас числото 13 е фатално, нали? Мислиш ли, че това ще ми попречи да я вкарам? - Числото 7 пък смятаме за щастливо, но вече за втори път пропуснах 7- цата. Освен това обичам портокали, а 13-ката ми напомня за портокал с тоя оранджев цвят. Не мисля, че ще имаш проблем да я вкараш. Прав бях, нямаше. Силата, с която нанесе удара си, ме порази. Бялата топка се движеше толкова бързо, че в момента, в който беше ударена, вече беше стигнала до 13- ката и я запрати със смайваща скорост право в джоба. Имах чувството, че щеше да го продъни. А бялата топка още минута обикаляше по масата, постепенно намалявайки скоростта си. И през цялото това време тя нито веднъж не докосна нито една от другите топки на масата. - Исках да ти покажа един важен аспект от управляването на Вселената. За да го правиш добре, трябва да имаш умението да правиш това, което напрвих аз току що. Представи си, че масата е света. Една от топките е животинския свят, заедно с вас, хората. Друга са моретата. И изобщо, всичко в този свят е представено чрез топки. Когато посикам да променя нещо, например нещото, което символизираше 13-ката, трябва така да го обработя, че промяната да не засегне нито една от другите групи, доколкото това е възможно. - Но можеше просто да удариш топката леко, колкото да стигне до джоба... - Можех, но в действителност промените, за които ти говоря, изобщо не са с толкова краткосрочен ефект. Напротив, нещата в света са толкова силно взаимосвързани, че дори и най- малката промяна може да има огромен влияние върху всичко завбъдеще. Но... няма смисъл да ти обяснявам правилата на управлението... Бог отново ми показа удар на търпение- не вкара нито една топка, но приближи до джоба и 12-ката, и 10-ката. Отново беше мой ред, и чувствах, че е време да вкарам. - Аз пък обичам вишни. Не знам какво намираш в портокалите, но вишните определено по ми харесват – Бог гледаше към вишневата топка 7 – Има едно много хубаво стихотворение, на твоя език точно. В него се казва “помниш ли помниш ли тихия дом, тихия двор с белоцветните вишни.” Нямам представа какво означава стихотворението като цяло, но ми харесва заради вишните. - Мисля, че повечето хора също нямат представа какво означава то. А вишните са гадни. Казвайки това, ядосан на прокълнатата вишнева топка, аз отново ударих по нея, като този път я насочих перфектно към джоба и тя влезе. - Може би все пак 7 е щастливо число... – Бог ме гледаше изпитателно. - А може би човек трябва да се ядоса, за да направи нещо. Усещах, че вече ми потръгва, и това се потвърди със следващия ми удар, с който вкарах жълтата топка. И с цялата си обич към портокалите запратих оранджевата в един от страничните джобове, но при въодушевлението си бях ударил толкова силно бялата, че тя се полута малко из масата, поразбуата малко топките, и сама влезе в един джоб. - Знаеш ли, бялата топка ми е любима. Можеш да я вкарваш колкото си искаш пъти, тя винаги ще излезе отново. Това, между другото, може да ти даде бегла представа за Вечността. Бог извади топката и я постави на определеното за нея място. И макар че и 10-ката, и 12-ката му бяха близко до джобовете, той реши да бие по 15-ката. - Другите две мога да ги вкарам и после. Отново, търпение... Но, не успя да вкара вишневата топка, въпреки обичта си към този плод. И все пак, вече три от джобовете бяха окупирани от негови топки, тъй като 15-ката също засана на 5 сантиметра от дупката. - Знаеш ли аз виждам много повече цветове? Но вие не можете да си ги представите. Наистина, може би си мислиш, че няма цвят, който да не можеш да си представиш, но, повярвай ми, има. Всъщност аз виждам с толкова много цветове, че се чудя как още ги разпознавам... Повярвай ми, комбинациите от всички възможни дължини на вълни са огромни... Между другото, замислял ли си се някога, как можеш да виждаш нещата по абсолютно различен начин от себеподобните си и никога да не го разбереш? Трябва да се замислиш... за всичко е така... Можеш да чуваш нещата по различен начин, но също да нямаш представа за това. Представи си например звънтенето на едно звънче, и двама човека, които го чуват по различен начин, но го наричат по един и същ- звън от звънче. Е, мислиш ли, че има как те някога да разберат за различните шумове, които чуват? Едва ли... Докато Бог ми изнасяше тази лекция аз успях да вкарам 3- ката, а след това със абсолютно нескопосан удар да запратя зелента топка на двайсет сантиметра от джоба. Отново беше ред на Бог, и този път усещах, че ще загубя играта, защото неговите топки бяха прекалено добре нагласени. - Знаеш ли, на земята има една песен. Бог вкара 10- ката. - В нея се пее, “Ако Бог имаше лице, как ли щеше да изглежда то?” Бог вкара 12- ката. Нещо заровено дълбоко в мен се размърда, усещайки, че скоро може да бъде загубено. - Зашо не ти виждам лицето? Бог се сепна. Тъкмо щеше да нанесе и удара по последната половинка. - Няма значение. Повярвай ми, така е. Бог вкара и 15- ката. Единственото, което му оставаше, бе черната топка. А тя беше сравнително удобно нагласена за джоба, в който трябваше да я вкара. - В тази песен, доколкото знам, се пее и “Какво би Го попитал ако се изправиш пред него и имаш само един въпрос?”- той ме погледна въпросително. - Откъде знаеш? - Знам всичко, което и ти. Е, искаш ли да питаш нещо? - Да. Защо не ти виждам лицето? - Упорство, а? - Постоянство, по- точно. Близко е до търпението. - Защото не гледаш внимателно. Защото не искаш да го видиш. Защото още не вярваш в мен. Не те ли е страх за душата ти? - Не, нали досега съм живал без нея. Пък и без това очаквам скоро да се събудя. - Точно заради това не ми виждаш лицето. При вас черното е символ на смъртта, нали? - Обикновенно да. - Странно. А би трябвало да е символ на живота. Защото преди да се появи той, специално вашия, бе тъмно, и той се роди от тъмнината... “Да бъде светлина”, нали знаеш? Малко поетично предадено, но, горе- долу, вярно. Бог се наведе. Удара му отново бе безпогрешен. В момента, в който черната топка попадна във джоба, аз действително се събудих. Но в последния момент преди това да стане успях да видя лицето му. Беше красиво. Но неописуемо. Чувствах се нормално. Както казах, и без това досега бях живял без душа... Нека поне Бог си я вземе за колекцията. Той сигурно ще я използва по-добре от мен... |
|||
 |
|||
В.Търново- Севлиево