| subtle-bg |
| "Бездарниците превърнаха изкуството
в порнография. Ние превръщаме порнографията в изкуство ..." |
||||
| Мисъл на неизвестен пияница | ||||
| subtle (англ.) - неуловима разлика, изтънченост, проницателност. | ||||
 Харесва ли Ви това, което Ви
заобикаля?Убедени ли сте, че това в което вярвате е правилно? Считате ли, че нормите, които обществото и моралът ни налагат са тези, които е нужно да спазваме? Някога ние също си зададохме тези въпроси. Искаше ни се да разберем защо ни се налага да робуваме на изкривени представи, защо красотата и нежността са толкова крехки. Какво се случи с магията на думите? Опитвахме се да се спасим от крещящата пъстрота на заобикалящия ни свят в сивотата на познанието. Търсейки изход намирахме истини, за които никога не бяхме предполагали, че съществуват. И тогава се случи ... Това беше преди години. Маса, вино, свещи и лятна буря. Светкавици, които украсяваха с мистичен блясък, пурпурната мекота на облаците. Много любов, която отнемаше свободата ни, но ни правеше щастливи. Усещания, многократно надхвърлящи това, което сетивата можеха да погълнат. Познание с цвета на нощта и водата и познание с цвета на кръвта и слънцето. Червено и черно. Безкрайна броеница от заклинания и ритуали. От заклинанията на действието се родиха думите. Думите родиха въпроси, въпросите родиха отрицание, а заедно с него се роди и страданието. Дълги години събирахме безценните парченца красота. От черните ледници на Кавказ и мистичните джунгли на Непал, през тишината на пустинята и храмовете на Бирма, до нежността на малките градове и православните храмове. Ден след ден ние изравяхме бисерите от пепелта на омразата, алчността, лицемерието и измамата. Но най-ценни от всичко бяха хората. Всеки със своята индивидуалност и незаменимост. Без значение дали почитаха своите богове или бяха невярващи езичници. Без значение дали носеха оръжие или се молеха в храмовете, без значение дали погребваха свои близки или се отдаваха на екстаза, от който щеше да се роди нов живот. Хората бяха незаменими. Когато открихме хората ние разбрахме, че те не са сами. Заедно с хората живееха и ангелите. Когато двама души се обичаха ние виждахме как хиляди ангели танцуваха своя любовен танц. Когато някой умираше, ние вкусвахме с устни сълзите на небесните създания. Това познание ни направи по-мъдри, но не успя да ни направи по-добри. Предстоеше ни дълъг път, но ние знаехме, че не сме избрани да видим края, но бяхме тези, които намериха смелост да направят първата крачка. |
||||
 |
||||
| Из: "Приказки за камъка" Фотография © Lars Raun |
||||
София-Севлиево