| Subtle-BG |
 |
"Емоционално натоварваща и противоречива, лесна за четене, но трудна за смилане, тази книга няма да остави никого равнодушен. Ще усетите с душата си - ако имате такава де! - центрофужното развитие на сюжета с документално оформени чувства на образите, създадени на фона на войната." | ||||
| От всички геометрични и човешки фигури най-много обичам триъгълници! |  |
||||
 |
||||
| Сапунени круши и тяхното сибирско дърво След десетина минути се звънна на вратата. – Кой е? – на глас се учудих, но бях убеден, че нито е от службата – винаги първо ме търсят по телефона, нито е Лия – никога не би се върнала. – А там кой е? – шеговито ми отговори гласът зад вратата, но добави строго и безапелационно. – Отворете! Отворих, все още замаян от новината за забременяването на Лия и нейното тръгване. Трима войници и един офицер в класическа НКВД-униформа: черни ботуши, синьо галифе, черно ? кожено палто с ромбовете на капитан в петлиците, влязоха нахално в дома ми. Другото го знаете вече. Опитах се да вдигна бунт в лагера и да отведа преданите на Родината войници на фронта, за да помогнем на нещастния си народ в тежката му борба с фашистките агресори, но не успях! Успях обаче, макар и за кратко да се изживея като основен персонаж в един сапунен сюжет, създаден от една егоистка жена-сценарист: да е жива и здрава тя и всичките около нея! Чия роля, моята или на дъщеря й, беше принудителна и чия прототипна? Как беше онази поговорка за крушата и дървото? Аз обаче знам отговора! Настъпи хладен сибирски следобед. Не усещах студа – само носът ми се запуши: започнах да дишам все по-трудно и по-трудно. Потекоха ми сълзи, но не от болките в разкъсаното от куршуми тяло, а от наранената ми душа: приказката за това, че крушата не пада далеч от дървото, не се отнася за моето скъпо мило момиче Лия, както се заблуждавах досега. Вчера получих писмо от нея – жалко, че точно сега, преди явната си смърт, не мога да го покрия с целувки така, както целувах някога моята скъпа Лия. “Симеон! Да знаеш, че те изоставих не по мое желание, а по волята на майка ми! Продължавам да те обичам неистово с цялото си сърце, моето миличко момче! Родих ти дъщеря – казва се Христина, твоето любимо женско име! Много е сладка и прилича и на двама ни. Дано да я видиш час по-скоро! Ще те чакаме, миличко, толкова години, колкото ни отреди нещастната ни съдба. Целувам те както някога. Обичам те! Твоите момичета: Лия и малката Тина.” Съзнанието ми тръгна да се замъглява, премигвайки с кадри от живота: откъси от битките с враговете на световната революция през 1918-та година, планински престрелки с душманите в Средна Азия, целувките на Лия, нейната къдрава коса, миришеща на ванилия... нейният смях... нашата обич... нашата Тина... Дишането ми стана непоносимо болезнено. Бавно издишах и... умрях. |
||||
|
||||
Варна-Севлиево