| Subtle-BG |
 |
"Написването на книга е само малка част от
един дълъг и неблагодарен процес: редакции,
коррекции, издаването, разпространение...
В България няма професионалисти по арт-мениджър. Всички, тръгнали да се жертват в името на изкуството, действат самосиндикално за разпространение на своите творби и най-често не успяват да свършат желаемото: техните произведения да стигнат до повече хора." |
||||
| Животът ти има смисъл само тогава, когато се усещаш по-жив от трупа на човека до тебе в окопа на войната за своето място в живота на другите! |  |
||||
|
||||
| Сапуни, лагери и крушки 1. Млечен ГУЛАГ В края на лятото мъглата, вдигаща се над река Зуевка и мирищеща на дървесна плесен плътно се разстилаше из гората. Бе бяла като парата над прясно издоено мляко: гъста и тежка – стигаше на почти цял метър над земята. Гледката бе грандиозна и приказна: гора без корени, висяща в небето! Но тук, в сибирския лес през трийсетте-четирийсетте години на двайсетия век нямаше никакво място за романтични лигавщини. – Тази сутрин по пътя за дъскорезницата Авдеев ще се опита да избяга с няколко затворници! – един готвач от затворническата кухня стои пред дежурния по лагер, мачкайки в ръцете си протрита шапка. Тялото му е прегърбено, лицето изпотено и бледо. – Внимавай, Гусев, гледай да не ме прекараш, че нали се досещаш какво ще стане с теб, гадино мизерна, ако съкилийниците ти разберат, че си предател? – закани се спокойният на вид, около петдесетгодишен, с набито тяло и късо подстригана коса майор Усачев. Той стана, извади от бюрото си една малка, двеста и петдесетграмова шишичка водка и доближавайки изплашения затворник, я пъхна в пазвата на окъсаната му фуфайка. Избухвайки, рязко нареди на доносника: – Марш на работа, мухльо долен! Да ти е..а майката! 08.10 часа. Из масивната дървена порта като от средновековен замък се изнизва една колона от три карета по двайсет човека и марширувайки почти по войнишки, се насочва към близката гора. Лицето на всеки затворник е напрегнато. Всеки мисли за своето. Всеки е потънал в своите спомени, както дърветата около тях в мъглата. В първия ред на първото каре върви бившият майор Симеон Авдеев с доживотна присъда. Той крачи с твърда стъпка и неговите спомени не се различават от другите до него. През една никаква, съвсем редовна дъждовна сутрин през октомври 1940 година на вратата му рязко се чука. – Кой е? – на глас се учудва той, щото ако е по служба – винаги го търсят по телефона. Убеден е, че не се е върнала приятелката му Лия, тръгнала си преди десетина минути – никога не би направила това. – А там кой е? – шеговито му отговаря мъжки глас зад вратата, но добавя строго и безапелационно. – Отворете! Влизат трима войници и един офицер в класическа НКВД - униформа: черни ботуши, синьо галифе, черно ? кожено палто с ромбовете на капитан в петлиците. – Къде е държанката ви, майор Авдеев? – ехидно пита неканеният нощен гост. – При майка си, ако имате в предвид приятелката ми, а не държанката – отговаря майорът по офицерски, но наглият му събеседник не долавя онази тъга на влюбения човек, загубил любимата си. – Защо я търсите? – За да Ви събере багажчето! – продължава саркастично хилейки се капитанът, но рязко сменя тона и със злобен съскащ глас добавя: – Но щом я няма вашата приятелка, няма и багаж! Кръгом! Марш към вратата! Авдеев инстинктивно по офицерски застава мирно при чутата команда, но след две-три секунди рязко удря нахакания капитан с дясно кроше отдолу в брадичката. Онзи не залита, а рязко пребледнява и се строполява на пода. Войниците, ошашавени от невижданата случка при арест на “враг на народа”, скачат към Авдеев, който успява да отблъсне двамата от тях, но третият забива щика на пушката си в бедрото му. Авдеев се опитва да отдръпне крака си, но се препъва в килима и залита. Отблъснатите войници пак скачат върху полунаведеното му тяло и с лекота успяват да го съборят на земята. Краткото боричкане завършва с поставянето на белезници на ръцете на арестанта. В този момент капитанът идва на себе си, бавно се изправя, държейки се с двете ръце за ченето си. В очите му свети истинска ярост на ранен звяр. Той бавно доближава лежащия на пода майор и с голям и явно доволен замах го сритва по кървящата рана на крака му. – Ще ми паднеш в ръчичките след съда, гаден предател на световната революция! Войниците изнасят почти припадналия от болка майор Авдеев и го настаняват в колата. Очаква го справедлив народен съд. Когато колоната от затворници, придружена от по дванайсет войници от двете й страни с куче до всеки от тях, навлиза в гората и се скрива от погледа на пазачите от лагера, крайните в карето арестанти се нахвърлят върху въоръжените си гавази. Войниците са заклани бързо и сръчно – взети им са дрехите и оръжията. Въодушевени от успеха си, бунтарите влизат на територията на дъскорезницата и арестуват персонала. Изземат хранителни продукти, муниции и всичко, което ще послужи за дългия път на организираното колективно бягство. Майор Авдеев отдава заповед за построение и дърпа кратка реч. – Другари! Поздравявам ви с успешния завършек на първия етап от нашия план! Убеден съм, че с общите ни всеотдайни усилия ще успеем да довършим набелязаната цел – да се доберем до фронтовата линия и да ударим фашистката гадина с целия гняв на опозорената си войнишка чест! Само да стигнем да железницата Ленинград – Архангелск, а оттам до фронта само на юг! Съветският народ се нуждае от своите защитници, другари! Без бравади и войнишки ентусиазъм на победители същата колона поема посоката на запад – всеки си има своя представа за предстоящото, неясно докрай бъдещо участие във воените действия и сражения с врага. След шестчасов марш, таман да спрат за почивка, бунтовниците биват нападнати от цяла рота охранители. Завързва се кратка, неравна битка – оцелели затворници няма. Не са открити дори ранени – за добро или зло за самите тях. Загубите на войниците ще се коментират по-късно. Убитите кандидат-защитници на Родината са нахвърляни в набързо изровена плитка братска могила, но за заравянето им сили на войниците не стигат – тайга е: след няколко дни дивите зверове ще свършат природната си работа и ще заличат идентичността на фалшиво погребаните. |
||||
|
||||
Варна-Севлиево