| Subtle BG |
| Същество с неопределен пол и
възраст, но с явно силно определен алкохолен
градус, правейки се, че не му е добре изфъфля. - Абе. Няма ли кой да стане та да направи място, че ми е лошо? Глас от вътрешността. - Принципно има. Просто няма желаещи да го направят. |
|||
 Обичам децата. Обичам децата.
Обичам децата... Това ми е мантрата за деня. Важно е да не забравям този факт. Наистина обичам децата. Тези мънички човечета, толкова сладки, и които понякога могат да ти завишат кръвното. Обичам децата. Обичам децата. Дори и това хлапе. Нищо, че заради него коляното ме боли. Навярно ще посинее. Толкова сладко хлапе. Та, тя историята си е съвсем банална. Пътувам си аз. Да, да. Точно така. В маршрутката, естествено. Седнал съм на предните седалки. Информирам се. Знаете, че обичам да съм информиран човек. Превозното средство спира за поредната си доза пътуващи. Качва се майка с хлапе на около 3-4 годинки. Веднага се задейства рефлексът, напомнящ ми да отстъпя мястото си на симпатичната майка със симпатичното хлапе. Тя, майката, наистина е симпатична. И хлапето готино. От ония, дето очичките им светят. Отстъпих си мястото. Това доведе до изказана благодарности от страна на майката, но не и от страна на хлапето. Нищо, де. То е малко още. Не разбира тези неща. Та, сяда си жената. Взема в скута си мъника. Майката е от онзи тип жени, които предизвикват желание да си на мястото на малкото човече. Поглеждам още веднъж родителката и доволен от себе си продължавам пътуването. Само дето на мъника явно му стана скучно да гледа през прозореца и реши, че е много забавно да си клати краката. Лошо няма. Само при второто или трето заклащане, дясното му краче попадна на дясното ми коляно. Как е възможно такова малко краче да предизвика такава голяма болка? Нищо не казах, естествено. Случва се. Само дето мъника осъзна, че ме е ритнал и това му се стори забавно. Направи го отново. Сигурен съм, че този път си беше целенасочено. Така добре уцели капачката на коляното ми, че се почувствах като астроном. Видях не само няколко нововъзникнали звезди, но и цяла плеяда от черни дупки. Убедих се, че го правеше нарочно, защо малкото чудовище се смеееше, обзето от очевидно задоволство. Извинете. Малкото сладурче. Отново не казах нищо, само тихичко простенах. Симпатичната майка все още не осъзнаваше какво прави нейният толкова симпатичен син. Опитах се да се отместя от пътя на замаха на малкия... извинете... сладур. Не се получи. Нямаше място. Опитах се да му метна от онези погледи, които би следвало да казват: "Не така. Така не е хубаво". Мъника или не ме разбра, или въобще не му пукаше. Просто се заливаше от смях. Погледна ме с усмихнатите си очички и отново нанесе добре премерен удар в капачката на коляното ми. Абе защо правят детските обувки с толкова твърди подметки? Това въобще не е полезно за детските крачета. Болката вече беше достигнала неподозирана за измъченото ми тяло висота. Предателски сълзи се появиха в очите ми. Не се сдържах и си позволих смирено стенание. Този път майката явно разбра. Леко се смути. Скара се на мъника и се извини с думите. - Извинявайте. Ритна ли ви? Не знам какво му става, ама все гледа да ритне някого. Възпитан хлапак. Навярно ще стане футболистче. Не че този факт ми носеше някакво облекчение, но се успокоих, че ритането му не е провокирано от някаква лична неприязън към мен. Достигнах края на пътуването си. Сега куцам и си повтарям: Обичам децата. Обичам децата. Обичам децата... |
|||
 |
|||
| Една усмивка по-късно. Искам да изпратя съобщение - Добре съм, просто има много за вършене. Излязох и пообиколих в околностите. Няма нищо, заради което си струва човек да си тръгне. Твърде често страстите ни надделяват и жаждата ни погубва. Нетърпение, своенравие, глезотия. Не съм робиня на моментните хрумвания. Но често им се отдавам с пламенен възторг. Особено когато се разграничават от здравия разум. Твърде много неща е прегазил Атила. Атила. А т и л а. След като убива брат си и става единствен предводител на хуните, прегазва Илирия, Византия, целия район между Черно и Средиземно море. Следват битки, съюзи с вестготите и т.н. и т.н. Опустошава Милано, Падуа и всичко по пътя към заветния Рим. Мен ме поканиха но отказах. Трябва да видя какво ми пречи на настървението. Очаквал се е незапомнен сблъсък. Само че не войските, а папата излязъл пред града, за да посрещне Атила. Сам. Двамата се изправили един срещу друг. Не се знае какво са говорили. Някои твърдят, че Атила получил видение, а други, че бил впечатлен от личността на папапа. За мен лично и двете обяснения са изсмукани от пръстите. Човек привикнал на безпаметни нощи изпълнини с делириум не би се впечатлил от някакво видение. Същото важи и за историческата личност. Със сигурност духовните качествата не са били от най-ценените сред хуните. Каквото и да е, не се знае. Внезапно Атила обърнал коня си и дал знак на воините си да го последват. След година умрял. Eraklia |
|||
София-Севлиево