Made in Kozmo

Главно меню | Литература | Съдържание | Следващ |



		Възможно ли е да ти липсва някой, който дори не познаваш, който дори не си виждал? А възможно ли е сам на себе си да липсваш? А как можеш да разбереш дали и ти липсваш на някого? Kikon

Седя си на пейката съвсем спокойно. Мисля си за всичко и за нищо...
Бях дошъл в този парк за да се почувствам близо до природата...и чувстовото определено беше хубаво!
Вече се беше стъмнило и все повече и повече светулки започнаха да проблясват през листата на дърветата...
Все повече... и повече...
Вече ми се струва че цялата гора свети...
Непринудена въздишка на преклонение се отдели от сърцето ми...
Навсякъде проблясват светлини...
Толкова е красиво! Имам чувството, че зад тази преграда от свежи,но непреклонни листа, зад тази величествена картина от проблясващи светлини се крие някоя приказна страна...
Тя ме зове да дойда... Ето, вече я виждам, страна на феи и дреади, където всички са опияняващо безгрижни... Там няма омраза и предразсъдъци и всичко е примамливо просто.
Тя ме зове. Дърветата пред мен разтварят клони и ме пускат да мина... Светулките се отдръпват от своите постове и ми правят път...
Усещам непреодолимото желание да отида там...
Усещам неосезаем възторг в сърцето, а главата ми започва щуро да бръмчи...
Толкова съм развълнуван, че главата дори ме заболява от опиянение...
Не, това е друга болка...
Проклета пчела! Защо ме ужили? Защо ме изтръгна от мечтите ми?
Боли ме. Не от пчелата, ужилването вече го забравих. Загубих страната и едва ли някга ще я видя пак...
Светулките вече са измамно бледи...
Листата са мрачно враждебни...

Защо винаги се намира някоя пчела, която да те издърпа обратно в болезнената действителност ?!

Още от сутринта усещах че нещо ще се случи. Беше мрачен ден-18 февруари. Ден, на който по необясними причини ПРАЗНУВАМЕ смъртта на човек, чието раждане е много по-важно за нас.

Изобщо целия ден си мина гадно, но вечерта беше върха.

Вечерта тя ми каза че ме напуска.

- Но защо? Аз мислех...

- Няма значение какво си мислел. Така трябва. Ние сме различни. Като водата и огъня.

-Не, не! Водата и огъня не могат да бъдат заедно... Когато се слеят се самоунищожават. Аз бих се самоунищожилм самоако бъдем разделени...
Различни сме, но не така...

- Добре, като захарта и солта, така става ли? Могат да бъдат заедно но са по-вкусни поотделно...

- Не! Господи, колко си материална... Различни сме като... като Добррото и Злото... Те не могат да бъдат разделени. Те са се сплели у всеки човек и нищо не може да ги раздели. Защото разделени не могат да съществуват... Ако отпуснат вечната си прегрътка светът ще полудее...
Така сме и ние. Не можем да не сме споени... Доброто и Злото не могат да се разделят!

- Е, явно могат. Съжалявам.

И си отиде. След нея остана празнотата...

И може би щях да угасна, ако не бяха последните и думи, които се заблъскаха нахално упорито в главата ми. Те ме накараха да се замисля за друго и ме отклониха от черното пространство...

“Явно могат”?

Разбира се, че не могат. Светът би полудял ако...

Ами да.

Сега вече всичко е ясно. Светът ВЕЧЕ е полудял.

Затова е тази глупост да празнуваме Смъртта...

Затова е глупостта да има фашисти и комунисти, които взаимно се мразят, но са едни и същи хора. С едни и същи възгледи...

Затова хората се избиват с милиони...

Затова Доброто и Злото могат да съществуват отделно...

Заявка за получаване на електронно издание