Определено Чистилището е изпълнено
с безразличие. В това се състои и неговата
сила...
... Да разгледаме следния пример - Душата
е безплътна. Наказанията в Ада обаче се отнасят
по скоро до плътта (горене, разкъсване, мушкане
и т.н.).
Кой трябва
да страда тялото,
което вече го няма или
душата, която е безсмъртна?
Много по-страшни
са чисто човешките
качества, които Му приписваме.
Милостив,
състрадателен, справедлив.
И това на нещо, което не
можем да опознаем.
Магията на думите ни помага
да преминем в един друг свят ...
А къде би ни завела
магията
на Действието?
Започнахме с църквата. Въртяхме, сукахме
и пак стигнахме до Любовта.
Винаги съм твърдял, че в много
отношения
тя е много по-силна от Вярата
(те май двете
са сестри), ама кой да ме чуе.
Макар да ни прави
безумци и
да ни кара да страдаме, Любовта
е сила, която
създава и руши.
А Любовта не е пъстра. Тя е сива.
Цветът
на съзиданието и разрухата.
И Спасителят е говорел
за Любов.
И Аватарите са проповядвали Любов.
А хората непрестанно я търсят
...
В тези си търсения те са като
онази риба, която се отправила на път за
да открие водата. (това последното беше от
Ричард Бах, но много ми харесва).
Любовта е неразделна част от
познанието.
Без познание няма Любов. Има
само сурогати, които ни омръзват след година,
ден или час.
Познанието ни помага да видим
себе си в Любовта.
Виждайки себе си ние можем да
обичаме. Може
би за това е този болезнен стремеж
към тази
магия.
