Като четвърти пореден албум на The Mars Volta, няма как да избегна сравняването му с предишните. Защото този бенд може да се сравнява единствено сам със себе си. А league of their own, отдавна подвизаваща се недостижимо напред в бъдещето. Аз лично приемам това сравнение относително, като белег за развитието на една група, за музикалната посока, която се очертава да поеме след всеки издаден албум. Непонятно ми е класирането им - първи, втори, трети… По-скоро са като деца. (Едното от тях - албумът Amputechture, е според Седрик тяхното аутистично дете.) Всяко различно и уникално, със своя собствена красота. Мнозинството критици, че дори и фенове си позволяват да "съветват" музикантите къде, какво и как да променят в собствената си музика, така, че на тях да им хареса и да звучи на места като еди-кой си, а на други - като друг еди-кой си. На такива им казвам музикални талибани. Да седнат и сами да си напишат музика. Аз искам да разбера какво е вълнувало творчески Омар и Седрик и да се опитам аз да вляза в техния свят, не обратното. А той е необятен като Марс, като огъня, като живота. Изисква пълно отдаване на съзнанието, духа, мястото и времето. Не може да се влезе нито с пет, нито с десет прослушвания. И с всяко влизане откривам неподозирани тайни и скрити бисери. Затова ги обичам толкова.
   Аз, като сериозен Волтов фен, готов за поредната Марсианска атака, трябва да си призная, че The Bedlam In Goliath успя да ме изненада. Музикалната посока си остава в общи линии същата - амалгама от стилове под обобщаващото определение прогресив (за някои експериментален) рок. Порастването и узряването обаче е ушебийно. Bedlam е най-наситения и стегнат албум досега. За единица време се случват много повече музикални събития, отколкото в De-Loused например. Те самите си го определят като най-агресивния. Бих добавила - и най-настървения в прогонването на злия дух Голиат от живота им. И може би най-хард албум като цяло. Няма нито една песен, която да се определи като балада. Временно затишие настъпва в Tourniquet Man, но само, за да избухне като фойерверк следващата песен - Cavalettas. Главният виновник за стройната какафония от мощни смазващи ритми е новият член на бенда, барабанистът Thomas Pridgen (24), подкрепян неизменно от първия си съучастник - басиста Juan Alderete. (Томас е на 9 години, когато печели конкурса за млади таланти на Guitar Center Drum-Off. На 15 години е най-младия, спечелил 4 годишна пълна стипендия за музикалния колеж Berkleе.) Дългите електронни пасажи и външни шумове, придаващи на Frances The Mute атмосферата на саундтрак, тук са много дискретни, кратки и в контекста на музиката. В Soothsayer откриваме еврейски мотиви, по волтовски прекроени от Омар. Разбира се, има и латино-перкусии на места (Agadez, Ilyena),но доста по-ограничени. Фрий-джаз солата на саксофониста Adrian Terrazas прибавят щипка елегантност. Най-верният приятел на бенда John Frusciante, отново е тук, за да придаде блясък на албума, докато Омар със завиден инат се бори с китарата.

   "Никога не съм се мислел за музикант. От ранна възраст рисувам и правя кратки филми едновременно с музиката.… Не се опитвам да интелектуализирам нашата музика. Постоянно търся начини да избягам от това. Стремя се във всеки момент да бъда неуверен и несигурен. Не седя по цял ден да уча гами и да репетирам, за да стана по-добър китарист. Просто се опитвам да стигна до сърцевината на своите чувства и идеи и да им дам отдушник. А музиката е само един от тези отдушници."

Омар

"Всеки път, когато го изречеш гласно, ни даваш повече сила"

Омар

Miranda

Предстоящи събития

ФЕСТИВАЛ НА ПРИКАЗКАТА
(анотация)

Чрез образното и емоционално въздействие на приказните герои, смисъла на доброто и неговата победа над злото, силата на вълшебството, обаянието и магнетизма на приказния свят, в дните през които ще се проведе фестивалът на приказката, да дадем възможност на децата да изживят пълноценно тези няколко дни, които да обогатят тяхното детство, да ги направят весели, щастливи, жизнерадостни, изпълнени с мечти и желания. Тази приказна атмосфера да събуди в техните родители, учители, художествени ръководители отдавна заспалото дете, за да могат и те от своя страна да изживеят отново приказни детски спомени, да се забавляват, веселят и помечтаят.

Нека за малко поне станем отново деца, за да бъде животът ни макар и за кратко слънчев, приказно щастлив и забавен.

dk-sevlievo.org