Той се появи усмихнат и с къси
панталони. не съвсем къси, но достатъчно
къси някак. Ухаещ на скъп парфюм и с къси
панталони. Доста авангардно.
Разказах му за ешафода.
Попита какво е ешафод. Казах - Това дето
ти отрязват главата. Сцената.
Ахмм.
Каза, че много се е измъчвал задето ме е
оставил сама. Мислел непрекъснато за това
как съм сама.
Не разбирал за какво ми е тоя ешафод.
Каза, че имал моя снимка в телефона си. показа
ми я - Йори от "Мечо пух."
Очите били същите.
После си бъркахме в ушите и носовете. Един
на друг.
Обичаме да правим това.
После... телефонът му звънна. Казаха му,
че трябва да замине за същото място, за което
ще замина и аз.
Повтаряхме си "Обичам те". Не се
изслушвахме, прекъсвахме се и повтаряхме...
Съборих ешафода.
Тръгвам.
Из "Пеликански дневник, записки по човешките
чувства"
