... Седим на пейката под дърветата
на Бояна.
Истинска пейка от дебели дъски, дървена маса
между нас. Пишем.
Той пише реда на обертоновете.
Аз пиша в новата си тетрадка, че го обичам.
И двамата се преструваме на сериозно заети.
От време на време той издухва мравките от
масата.
Казва, че мрази да го лазят мравки.
Аз отпивам от изстиналото кафе и пуша.
После написвам още един път, че го обичам.
Из "Пеликански дневник, записки по човешките
чувства"
Безмълвието на пропуснатите дни
Открива нова тъжна нежност.
Измъчваме се нечовешки до зори,
А сетне тънем в похотлива леност.
Препускаме невиждащи в нощта
И пътищата нямат очертания -
Опитваме се днес от любовта
Да създадем притихнало стенание.
Когато си отида, ще боли.
Аз нямам нищичко по себе си.
Единственото важно нещо ти си.
В деня, във който тръгна, ще вали.
И спомените ще си отнеса.
Не бих оставила тук нищо мое.
Ще разбереш и сам да си какво е.
След мен ще има гола празнота.
