|
Фотография: Miriana Vladimir |
|
|
Имало нейде (къде е - не знам)
блато, затънало в тиня.
Вещица блатна живеела там
в свойта зелена пустиня.
Никой не виждал как нощем сама
гола край блатото скита,
как се къпе на пълна луна,
как си разрошва косите.
Как се е случило точно не знам
(може би знае луната)
минал по здрач странен пътник
оттам и видял я край блатото.
Ходил бил дълго, бил уморен,
търсел да види море, но...
сбъркал и блатото взел за море,
нея за морска сирена.
Странно - в очите й мъртви тогаз
изпод зелената тиня
бликнали бистри сълзи - тюркоаз,
чисти, прозрачни и сини.
А пък рибари разказват до днес
как по изгрев вълните
(уж било блато, а всъщност море)
родили една Афродита.
|
|
