subtle-bg.com
		Главно меню | Литература | Публицистика | Форум |
		(приказки, които не би следвало да бъдат разказвани)
		Достатъчно млада видя празнотата в очите на по-старите жрици. Бяха умъртвили сърцата си със страх. Огънят на Веста беше изпепелил усмивките им. Те имаха всичко и бяха по-нисши от просяците по улиците. Сатурн ги носеше в прегръдката си към самотата на безплодието. Веднъж си помисли колко ли страшен е денят, в който жрицата ставаше ненужна в храма? Ненужна, без младост, без семейство, но богата и уважавана. Уважавана със страха на малката рибарска лодка пред капризите на Нептун. Суеверието е не по-малко страшно от вярата.
		Приказка за блатната вещица Пепеляшка Писмо от Лисицата до Малкия Принц Приказка за непослушни
		Фотография: Rene Asmussen Малка раничка, принце, нищо работа - бяхме тръгнали уж да намерим кладенец. Храни ме болката, както ме храни хлябът. Хубаво беше... Време е да избягаш. Нищо работа, казвам ти. Счупихме клона, но добре, че поне земята е близо. И добре, че инатът е жилав корен - неописуема щеше да бъде кризата... Моите думички - същите: хитри, лисичи, само че вече на никого не са нужни. Лек ми е кръста, една съдба кукувича. Твоят е тежък, но не проклинай музите. Чуваш ли - прибери си душата и тръгвай! Има още какво да научим под слънцето. Аз ти внуших, че си принц, но ми беше за пръв път... Трябваше да не забравям, че все пак си мъничък.
		| Главно меню | Литература | Публицистика | Форум |
		Copyright © 2003 Geya-92 Ltd. София-Севлиево