Фотография: Rene Asmussen |
|
|
Странна градина. Всъщност - дива гора.
Поселение на джуджета с хищни, грабливи
пръсти.
Тук навярно есенната упояваща ни мараня
зачева между копривата и осилите гъсти.
Ясно розови, алени, сини, мургаво жълти
устни, бузите ми, които докосват.
В тишината някой ласкаво ме анатемосва:
"Тук да останеш... До самия край...
Жива. И мъртва."
И тръгват пред мене мравки,
а паяци ме сподирят.
През глезените, през гърлото - въжета гъвкави.
Чий ли копнеж за взаимност
рамото ми раздира?
И дали от целувки устата ми сякаш пресъхва?
Нейде безсмислено викат.
Далече...Отдавна...Отвъд...
Тънат в пръстта: часовникът, дрехите, ключа...
Няма да ги намерят - на това място
ще избуят с нова сила борове,
ще вържат шишарки...
И кой ли ще ги откъсне?
|
|
|
