Преди много години на брега на безкрайното,
синьо море в едно малко
селце се родили момче
и момиче. Макар къщите
да не били много и
хората да се познавали
двете деца никога
не играли заедно.
Момчето обичало да се катери по ябълковите
дръвчета на хълма, а момичето можело с часове
да се разхожда край брега на морето и да
събира мидички.
Всяка сутрин, то изпращало с поглед рибарските
лодки и винаги се питало, какво търсят мъжете
в морето. Тя винаги намирала много прекрани,
мидени черупки на морския бряг и никога не
можела да разбере защо е нужно да се хвърлят
мрежи.
Годините вървели и момичето се превърнало
в девойка. Младежът отдавна забравил за ябълковите
дравчета. Мечтаел да се научи на великото
изкуство, което позволявало на корабите да
се ориентират по звездите.
За съжаление умората надделя над мен и не
можах да чуя приказката до край. Делфинът
отплува навътре в морето, но вярвам, че все
някога отново ще се срешнем с него на брега
и приказката ще бъде разказана до край.
