През всички военни и граждански конфликти на изминалият XX век са загинали над 150 милиона човека, като повече от една трета от тях са били цивилни.
На прага на новото хилядолетие пред човечеството се откриват два пътя. Първият е пътят на креативната дипломация. При него се целят постигане на компромисни решения и зачитане правото на самоопределение. Вторият може да бъде определен като "деструктивно поддържане на напрежението". Дали ще се базира върху "локалните военни конфликти" или ще се търсят "нови сфери на влияние", при него се използват дезинформация и прилагане на силови методи в нарушение на приети международни конвенции.
Всеки един военен анализ предизвиква тревога за бъдещето на нашия малък свят.

   Подобряването на международните отношения в световен мащаб през последните десетилетия доведе до рязко снижаване на вероятността от разпалване на глобален конфликт. Това важи както за тези, при които се прилагат конвенционални оръжия, така и за всички останали, базирани върху употребата на ядрени, химически, биологични и друг вид средства за масово поразяване. Не може да се отрече и нарасналата роля, която Съветът за сигурност към ООН и в частност неговите въоръжени сили, играят в този процес. През деветдесетте години на XX век (в периода 1987-1997 г.) военните разходи се съкращават с близо 1,36 трилиона при среден темп на снижаване от 7-8 процента. Общата численост на регулярно действащите армии намалява с 28,5 милиона военнослужещи, което е спад от 16-17 процента.
    В този период се въвежда забраната на всички химически оръжия. На дневен ред е поставен и въпросът за унищожаването на противопехотните мини. ООН предприема практически стъпки за пресичане опитите на някои държави да се сдобият с оръжия за масово поразяване. Политиците прибягват до използването на военна сила все по-внимателно. Извършва се обмен на информация между армии, доскоро считани за вражески.
   Независимо от тези положителни тенденции, именно това е периодът, през който милитаризацията приема нови форми, съответстващи на обществено-политическите промени. Един от първите признаци е привличането на висококвалифицирани експерти, чиято задача е усъвършенстването на различните видове въоръжение, разработката на нови методи за управление на човешките ресурси, материалните и техническите резерви, както и решаване на логистични задачи.
   През втората половина на XX век се отбелязва безпрецедентен ръст на бойните възможности на войсковите подразделения. Въпреки снижаването на общата численост, броят на армиите се увеличава, като към всеки петдесет съществуващи се добавят нови десет. В повече от тридесет страни, в които се води гражданска война или са налице военни стълкновения, съществуват минимум две действащи армии.
   На практика всяка една държава в света разполага със собствена армия (с изключение на Коста Рика и Исландия). Тези армии образуват единна система, при която всички съставляващи елементи са функционално и еволюционно свързани.
   Този еволюционен процес генерира някои будещи тревога явления. Военната мощ на много от т.нар. "развити държави" многократно превишава отбранителните им нужди, като при това изключваме наличието на ядрен арсенал. Армията на САЩ поглъща над една трета от световните разходи за въоръжение. Продължава териториалното нарастване на военните блокове и в частност на НАТО, без за това да са налице някакви потенциални заплахи. Извършва се бързо превъоръжаване в редица държави, като успоредно с това се разширява обхвата на прилагане на т.нар. "невоенно" използване на армейските подразделения. Типичен пример за това са различните миротворчески операции, които не са съгласувани с ООН или патрулирането на военни кораби, чиято задача е да се гарантират различни търговски операции.
   Възможностите на армията се разширяват за сметка на използването на нови технологии и все по-високата степен на професионализация, както и увеличаване количеството на резервите. Продължава усъвършенстването на ракетноядрените оръжия, които според експертите ще бъдат основен възпиращ фактор до средата на XXI век. Успоредно с това, в резултат на прилагането на нови технологии, поразяващата мощ на конвенционалните оръжия е повишена над петнадесет пъти. Всяка следваща модернизация на системите за свръзка и автоматизирано управление в редица случаи е еквивалентна на включването на допълнителни дивизии. Компютъризацията на подразделенията позволява на група от няколко войника да придобие огневата мощ на пехотна рота. Новите стрелкови оръжия произвеждат няколко хиляди изстрела в минута, като куршумите са в състояние да пробият и най-съвременните бронежилетки. Приборите за нощно виждане и лазерните далекомери отдавна са неделима част от стандартното въоръжения. Все повече се налагат "екологично чисти" и "нелетални" оръжия. При тях няма замърсяване на околната среда. Те поразяват живата сила на противника като предизвикват инфаркти, епилептични припадъци, парализи, и др..
   За последните десет години търговията с оръжие е нараснала с над двадесет процента. На практика всяка една държава, която не е разполагала със собствена войска до втората половина на XX век, може да преобразува наличните въоръжени части във високотехнологична армия за много кратък период от време. Например Саудитска Арабия, която до преди няколко десетилетия разполагаше само с няколко подразделения, снабдени с леко стрелково оръжие, в момента притежава една от най-мощните армии в региона, включваща авиация, флот и сухопътни войски, изцяло изградени на професионален принцип.
   С не по-малко мощни армии разполагат и Египет, Сирия и други арабски държави. Крупномащабни проекти за превъоръжаване реализират Индонезия, Малайзия, Филипините, Еквадор, както и редица други. Повсеместно се търсят пътища за усъвършенстване на военната мощ. В страните от Южна, Югоизточна Азия, Близкия Изток и Азиатско-Тихоокенаският регион, се извършва масово превъоръжаване. Оръжия се закупуват от САЩ, Англия, Русия, ЮАР, Израел. Надпреварата във въоръжението в развиващите се страни отдавна е прехвърлила всякакви разумни граници. Там, където в началото на миналия век са се използвали копия и стрели, сега се извършват нападения с ракетно-артилерийски установки (Сомалия, Либия и др.). Пренасищането с оръжие на нови територии неминуемо способства за увеличаване на възможността то да бъде използвано, като тази възможност в редица случаи се отнася и до страните доставчици.
   Много държави от пасивни консуматори се превръщат в производители на оръжейна продукция. Освен производство на самолети, танкове и друга техника, се увеличава броят на държавите, които са в състояние да произведат ракети с малък и среден обсег на действие. Военната мощ в редица региони на света е близка до тази на европейските държави. Достатъчно е да споменем, че КНР, КНДР, Виетнам, Тайланд, Тайван и други страни от региона са в списъка на петнадесетте най-силни във военно отношение държави. Държави като Иран, Пакистан, Индия и др. инвестират все повече средства за усилване огневата мощ на регулярните подразделения и в закупуване на съвременни системи за управление на огъня.
   Повишените изисквания към бойните умения, както и необходимостта от нанасяне на бързи и прецизно направлявани удари, налагат въвеждането на съвременни форми на обучение на личния състав. Все по-често в процеса на обучение се използват ефективни средства за психологична обработка. Армия, съставена от професионални войници, имащи зад гърба си десет и повече години боен опит, е многократно по-ефективна от наборните, при които едва 50% от военнослужещите са в състояние да проведат ефективна военна операция.
   В щабовете и научните центрове на военните академии се проиграват сценарии на бъдещите войни в това число и такива, които предвиждат Световна война. Интересно е да отбележим факта, че в качеството на възможен противник се предвижда ... Русия. Приемането на стратегически концепции и военни доктрини от страна на ръководните органи на НАТО е обвързано с изискването за прилагане на военна сила във всяка една точка на планетата, което се различава съществено от определението за отбранителни операции.
   Способността за широкомащабни действия от страна на развитите държави се подкрепя и от наличието на многомилионен резерв. Това са цивилни лица, които са преминали различни форми на обучение и само за няколко часа могат да поемат изпълнението на военни задължения. Без този резерв регулярните въоръжени сили не са в състояние да провеждат ефекти военни операции. Най-силно този резерв нараства в САЩ и Канада. Тенденцията е този процес да запази своята динамика до 2020-2030 година.
   В противовес на призивите за мир се изграждат материалните основи на бъдещите военни действия. Независимо от темповете на съкращаване на конвенционалните въоръжени сили, очакванията са към 2030 година те да наброяват над 15 милиона. Тази численост се доближава до числеността на армиите малко преди Първата Световна война. Проблемът е, че тогава поразяващата мощ ще е нараснала над петдесет пъти, като това ще е съчетано с повишена маневреност.
   Според редица военни доктрини армията и въоръжението сами по себе си не представляват заплаха и не могат да предизвикат военен конфликт. Ако се доверим на някои експертни анализи, военните конфликти са инициирани от политическите сили. Според мнозина дори надпреварата във въоръжаването не поражда заплахи и не влияе на безопасността. Подобен едностранчив подход не отчита влиянието на армията върху политическите процеси.
   Репресивната мощ на армията лесно може да излезе от контрол. На практика военните са в състояние да влияят както косвено, така и непосредствено при приемането на политически решения. Заплашителното поведение на една армия неминуемо довежда до ответна реакция. Военната сила не само олицетворява, но е и призвана да обслужва процесите на конфронтация. Наличието на свръхмощни армии, които провеждат широкомащабни операции, засилва недоверието и увеличава вероятността от възникването на военни конфликти.
   Проблемът е в това, че т.нар. "зрели демокрации" са тези, които използват своите армии за упражняване на натиск върху цивилното население. Достатъчно е да споменем атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, както и бомбардирането със запалителни бомби на Токио, Дрезден и Лайпциг. Използването на химически бойни отровни вещества във Виетнам, Лаос, Камбоджа и на други места. Бомбардировките с обеднен уран в Иран и Югославия. По този начин бойните действия престават да бъдат средство за изпълнение на оперативни задачи и се превръщат във форма на репресия срещу цивилното население.
   Все по-често армията се използва като средство за сплашване при намеса във вътрешните работи на трети държави. Това включва провеждане на военни маневри, съсредоточаване на военни подразделения в определени райони, умиротворителни или военни операции на чужда територия. Достатъчно е да отбележим факта, че само администрацията на президента Рейгън е провела над 21 военни интервенции в чужди държави, като някои от тях включват и сваляне на легитимно избрани правителства.
   Съгласно "Стратегия за национална сигурност на САЩ през следващото столетие" (обн. 1997 г.), на американските военни сили се отделя особено място при създаването и подкрепата на коалиции и съюзи, които са призвани да защитават интересите на Америка. Гарантирането на световно господство се реализира не само посредством дипломатически стъпки, но и с военни средства. Според този документ "демократичните реформи" трябва да бъдат подпомагани от "масирано военно присъствие" и "налагане на постоянен страх". В същия доклад може да прочетем следния пасаж:

   "Ние ще съхраним общата численост на въоръжените си сили в Европа, за да гарантираме американското влияние ..."

   Това е ярък пример как армията може да бъде използвана като фактор в международната политика. Подобна позиция има за цел да демонстрира, че САЩ са в състояние да употребят военна сила срещу друга държава, без за това да се изисква санкция от страна на ООН. Такъв тип интервенции се дефинират като "извънредни операции".
   Отсъствието на реални заплахи предполага генерирането на аргументи, които да бъдат лесно възприети от масовото съзнание. Като такива можем да посочим: борбата с тероризма, наркобизнеса, хуманитарни операции, мироопазващи операции и др.. Подобен род действия са от пълномощията на други институции като полиция, хуманитарни организации и др., чиято издръжка е много по-малка. На практика сме свидетели как армията обсебва пълномощията на други държавни и неправителствени институции.
   Подобен процес едва ли би останал без последствия. Остава въпросът какви ще бъдат те?

Използвани източници:

Р.Никсън - "2000 г. - победа без война или апокалипсис", стр.48

Дж.Еберли - Промяна във възгледите за прилагане на военна сила, "Армия и общество", стр. 42-48

В.И.Слипченко. Ядреното оръжие като възпиращ фактор, "Клуб "реалист"", №30, стр.29

"Стратегия за национална безопасност на САЩ през следващото столетие", 1997 г., стр.36