"Парите са най-силният наркотик. Те пораждат лъжливото чувство,
че може да притежаваш всичко."

Palq4o

    Както нееднозначно показаха събитията през последните месеци на изминалата година преиграването от страна на банковите институции с необезпечени кредити, неминуемо довежда до финансова катастрофа. С особена сила това важи за САЩ, тъй като американският долар е основна резервна валута за световната икономика. Намаляването на покупателната способност на долара би имало непоправими последствия за света като цяло.
   Тези изводи са очевидни, ако се вземе под внимание експоненциалното нарастване на вътрешната задлъжнялост, обусловена от кредитния характер на паричната маса намираща се в обръщение. Монетарните мерки, увеличаването на акцизите, таксите и митата довежда единствено до отлагане на неизбежната финансова криза, но не и до нейното разрешаване.
   Все пак съществуват редица алтернативни възможности, които се опитват да предложат теоретично разрешаване на въпроса. Условно бихме могли да ги разделим на "мирни" и "насилствени".
   Към "мирните" можем да отнесем предлаганият от Маргит Кенеди, в нейната книга "Пари без процент и инфлация" подход, при който финансовия елит трябва да бъде убеден да се откаже доброволно от използването на кредитен капитал. Абсурдността от подобен подход е повече от очевидна.
   Още по нереална е идеята за силов подход. Все пак репресивният апарат на властта е изцяло зависим от "старите пари". Шансовете на всяка опозиция да промени подобна ситуация са предварително обречени. Няма да споменаваме, че системата за тотално промиване мозъчната дейност на индивида, известна под името "средства за масова информация", не би допуснала и най-лекия намек за зараждане на идеи, които биха довели до конфронтация с наложеното социално статукво.
   Отново се връщаме в началото на нашето изложение. Финансовата катастрофа изглежда неизбежна. Да се говори за алтернативни форми изглежда лишено от здрав разум. Дори да бъде изведена някаква теория, то тя не може да се претвори в практиката. Но дали не допускаме грешка?
Нека се опитаме да погледнем на проблема под различен ъгъл.
   Да потърсим разрешението от позицията на прилагането на т.н. "Freigeld" (свободни пари - нем.) Всички финансови модели, базирани върху идеята за тяхното ползване, възникват не като алтернатива на глобалната финансова система, а като локална инициатива. Целта е да се облекчи живота на хората в малко населено място или община. Съществува дори синоним на freigeld - community currencies (местна валута). Идеята за пълна замяна на националната валута със свободни платежни средства се появява много по-късно. На практика тя добива актуалност някъде през 80-те години на двадесети век, когато окончателно се прекъсва връзката между реалната и пазарната стойност на продуктите и предлаганите услуги.


НАЧАЛОТО

   Кой е Силвио Гезел?

   Интересно е, че за него не се знае почти нищо. Все пак това е теоретик от ранга на Жан Шарл Симон де Симсонди, Густав Шмолер, Макс Вебер, Вернер Зомбарт, Жозеф Прудон и др..

   Авторът на "Naturliche Wirtschaftsordnung" ("Естественият икономически ред" - 1906 год.) не произлиза от академичните среди. Независимо от това само три години след неговата смърт, професорът от университета в Йел и водещ експерт в областта на паричното обръщение и кредитирането Ирвинг Фишер в своята монография "Stamp Scrip" ("Марковите сертификати"), изказва открито възхищението си от теорията на Гезел.

   "Медицината трябва да бъде благодарна на необразованите умове. Дори Пастьор не е бил лекар, макар никой да не се съмнява в постигнатото от него. Не някой друг, а именно известният певец Мануел Гарсия, бе този, който усъвършенства, а според някои дори открива, ларингоскопа. Неотдавна починалият Силвио Гезел бе немски предприемач и квазиикономист. Той живееше в Аржентина и редица свои трудове написа на испански. През 1980 година Гезел, предложи замената парите с "маркови сертификати", като тези, които днес намират толкова широко приложение."

   Държавата, която Фишер споменава е ... САЩ.
   Приносът на Гезел се признава и от такива авторитети като Джон Мейнард Кейнс. В средата на 30-те години на двадесети век freigeld успешно навлиза в Австрия, Швейцария, Германия и САЩ. Въпреки отличните резултати, тази теория е зачеркната от общественото съзнание за дълги години. Остава открит въпросът - защо?
   При всички опити за практическа реализация на теорията на свободните пари през изминалия век, в рамките на относително кратък период от време (два до три месеца), се достигат феноменални резултати в преодоляването на най-лошите явления на икономическата депресия. Намалява безработицата. Подобрява се събираемостта на данъците. Преодолява се инвестиционният дефицита. Търговията процъфтява.
   Причините за края на проектите не са икономически, а по-скоро социални или ако трябва да бъдем конкретни опит за съхраняване на статуквото. Насърчавани от постигнатото редица общини желаят да се присъединят към експеримента. Следва намесата на Централната банка, която под един или друг предлог, предявява обвинения в нарушаване държавния монопол върху платежните средства. Проектите са насилствено закрити. В САЩ въвеждането на свободните пари е забранено въз основа на "Новият договор", подписан едностранно от Ф.Д.Рузвелт.
   След Втората Световна война името на Гезел и идеята за свободните пари е обгърната в тайна. Да се твърди, че съществува заговор от страна на академичната общност за подобно мълчание е нелогично. Истинската причина е изложена в следното становище на Кейнс:

   "Идеята Freigeld на Гезел не просто разрушава основите на световната, финансова система, но и се явява една от най-жизнените и реално приложими теории. Нейното прилагане би довело до прекратяване диктата на кредитното финансиране. В този ред на мисли опасността, която крие идеята за Freigeld за самото съществуване на на световния, финансов елит е с пъти по-голяма от идеите, изложени в "Капиталът" на Маркс."


RADIX MALI

   Нека се опитаме да представим основните моменти в концепцията, разработена от Силвио Гезел.
   В основите на теорията за Freigeld е залегнала представата за това, че парите не са нищо повече от "инструмент за размяна". Според Гезел, традиционните пари са неефективни, тъй като те "изчезват от обръщение всеки път, когато възникне необходимост от тях и заливат пазара когато количеството им е повече от достатъчно". Този вид пари могат да служат единствено като "инструмент за спекулации и са негодни за непосредствена употреба, независимо колко привлекателни ни изглеждат техните физически качества". Силвио Гезел пише тези думи в епоха, когато златното покритие е задължително условие за имитиране на книжни пари. Отказа от него лишава традиционните пари от тяхната физическа привлекателност. Рязкото нарастване на цените на златото през последните месеци са типичен пример за това.
   Ако Гезел се бе ограничил единствено с критика на несъвършенствата на паричната система, той би бил отдавна забравен. Критическият анализ на Гезел не може да се сравнява с монументалните трудове на Маркс. Гениалността на Гезел се крие в изводите, които прави, но най-вече в практическите напътствия.
   Докато при Марк принадената стойност е "зло", което трябва да бъде отнето от една класа и предоставено на друга, при Гезел "зло" е кредитният характер на инвестициите. Възстановяването на справедливостта изисква ликвидация на този недостатък на платежните средства.
   Различието е повече от очевидно. Вместо насилие над личността се предлага насилие над абстракция.
По определение задачата на парите е да облегчат обмена на стоки и услуги. За разлика от стоките и услугите обаче парите притежават уникалното свойство да се самовъзпроизвеждат, без за това да се изискват допълнителни ресурси под формата на материали и труд.
   Парите в съвременният свят са се превърнали в свършената стока, което обуславя незаинтересуваността от обслужването на пазарите на традиционни стоки и услуги. Налице е пренасочване на парите към депозити, ценни книжа, облигации, фючърси и др.. Логично е да предположим, че разликата между традиционните пари и свободните такива се крие в лихвения процент. На практика не е така. Силвио Гезел предлага една революционна по своята същност идея: не е достатъчно парите да не носят процент печалба, те трябва да бъдат облагани с определен процент. С други думи:

   Трябва да се заплаща, ако използвате пари за да платите стока или услуга.

   "Само парите, които се амортизират, тъй както се амортизира един вестник, както загнива един картоф, както корозира желязото, могат да се превърнат в истински инструмент за размяна на вестници, картофи и желязо. Само по този начин продавачът и купувачът ще се научат да ценят стоката, а не парите. Едва тогава ще бъдем в състояние да обменяме стоки и услуги заради самите тях, като парите ще бъдат просто средство, а не да очакваме някакви преимущества от тяхното притежание."

   Неслучайно направихме уговорка, че теорията на Гезел е революционна. Интересно е, че прилагането и в практиката има хилядолетна история.
   Свободните пари са използвани още в древен... Египет. Наричали са се ostraka (острака) и са представлявали глинени плочки. Прилагали са се като своеобразни стокови разписки при съхраняването на зърно. Селяните са предавали зърно в складовете, срещу което са получавали острак.
   Използването на свободни пари е било обичайна практика в Средновековна Европа от X-ти до XIII-век. Германските народи са ползвали bracteaten (брактери). Те са представлявали тънки сребърни пластинки, които са извеждани от обръщение всяка година.
   През 930 год. от н.е. британския крал Етелстан постановява, че всеки един град трябва да притежава собствен, монетен двор. Почти навсякъде е приет Renovatio Monetae. През 973 крал Едгард въвежда в обръщение пенито. Шест години по-късно Етелред II пуска в обръщение нова монета. Това се повтаря през сравнително равни интервали от време. Кралската хазна заменяла три нови монети за четири стари, което е аналогично на 25% данък върху всички налични капитали на всеки шест години или 0,35% месечна такса. Това може да се приеме като своеобразна такса за съхранение на паричните средства.
   Във всяка една религия се срещат забрани срещу лихварството. Още в Стария завет може да срещнем следния текст:

   "Ако дадеш в заем пари на някой беден съсед между Моите хора, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва. Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до залез слънце ще му я върнеш; защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му; с какво ще спи? И като викне към Мене, Аз ще чуя, защото съм милостив."

(Изх. 22:25-27)

   Кредитният капитализъм, доминиращ в съвременната икономика по никакъв начин не е продукт на развитието на обществото. Това е едно от проявленията на пораженията, които една чужда морално-етична система е нанесла над традициите.


ПРАКТИЧЕСКА РЕАЛИЗАЦИЯ

   Както вече бе разяснено, фундаменталното различие на свободните пари от общоприетите, кредитни инструменти се състои в "таксата" за съхранение. Първоначално Силвио Гезел предлага четири форми на реализация на принципа Freigeld както следва: таблични, свободни пари, маркови, серийни и допълнителни. В крайна сметка в практиката се налагат марковите, които се използват в Австрия, Швейцария, Германия и Америка.

   Именно "марковите сертификати" са описани от Ирвинг Фишер. Свободните пари, притежават някои основни характеристики. Така както и традиционните те могат да бъдат инвестирани. С тях се осъществяват текущи разплащания, но те не могат сами по себе си да генерират принадена стойност.
   За да разберем по-добре какво представляват свободните пари ще си послужим с пример.
   Да предположим, че градските власти приемат решение за емитиране на свободни пари, чиито еквивалент се фиксира на хиляда евро. Основното предназначение на емисията е получените средства да бъдат инвестирани в подобряване инфраструктурата на населеното място в рамките на една година. За да бъде успешна тази инициатива е нужно наличие на добра воля както от страна на общинската администрация и работниците, реализиращи проекта така и от търговците в общината. Необходимо е свободните пари да бъдат приети като платежно средство. Важно е да се разбере, че използването им е ограничено във времето в рамките на дванадесет месеца.
   Марковите сертификати трябва да съдържат информация за стойностния еквивалент (в конкретния пример това е едно евро). На гърба на сертификата трябва да има места, върху които се залепват марки. Приемаме, че стойността на една марка е два евроцента. Всеки марков сертификат може да се ползва с една марка не повече от една седмица. Марките се продават от институцията емитирала сертификата.
   В края на годината всеки от сертификатите, който е бил използван пълноценно ще съдържа петдесет и две марки. В парично изражение това е едно евро и четири евроцента. Емитираните хиляда евро, ще донесат хиляда и четиридесет евро. Хиляда евро ще покрият обмена, а останалите четиридесет ще покрият административните разходи по проекта.
   Все пак печалбата не е водеща при използване на марковите сертификати, макар да е гарантирана. Главното е динамиката на реализираните обороти. Причината е донякъде чисто психологическа. Всеки притежател на марков сертификат ще се стреми да се избави от него максимално бързо, за да не заплати два цента такса. В края на седмицата сертификатите ще бъдат при търговците, а не при потребителите. Интересът на търговците е продиктуван от гарантираните седмични обороти. Всеки един от тях би жертвал два цента в рамките на една седмица, ако това би му гарантирало продажбите за следващата седмица. Ако се доверим на анализите на Ирвинг Фишер, използването на свободни пари в хиляди градове на САЩ в годините на Голямата депресия е превишавало оборотите в национална валута над дванадесет пъти. Степента на ефективност на свободните пари може да се изчисли като обемът бъде умножен по скоростта на обръщение.


ТРИУМФЪТ

   Моделът на функциониране на свободните пари, описан от Ирвинг Фишер, е реализиран успешно още с първите опити за практическо прилагане концепцията на Гизел. Първоначално в Германия собственикът на въгледобивна мина Макс Хебер успява да възроди баварското градче Шванекирхен, чието население от петстотин човека е водило полугладно съществуване разчитайки на социални помощи. Безработицата е била смазваща, а хората - обезверени. Само няколко месеца след началото на експеримента градчето се променя. Всички дългове са погасени, безработицата на практика е ликвидирана, хората са спокойни и не се боят за своето бъдеще. Новината за разцвета на едно от най-бедните населени места в самия разгар на Голямата депресия бързо достига до всяко кътче на Германия. Репортерите се надпреварват да пишат за "чудото Шваненкирхен". Дори в САЩ весниците коментират финансовия експеримент.
   Само след година немският опит е успешно приложен във Вьоргел Микаелем Унтерхугенберг. След пускането в оборот на марковите сертификати, градчето, чиято данъчна задлъжнялост ежегодно нараствала с 21 хиляди шилинга и достига до 118 хиляди, успява още през първия месец да погаси 4 542 шилинга. През следващите шест месеца емитираните "свободни шилинги" на обща стойност 100 хиляди традиционни, обезпечават изпълнение на обществени поръчки, на обща стойност еквивалентна на 32 хиляди шилинга. Асфалтирани са седем улици. Поправени са 12 пътни участъка. Извършен е ремонт на градската канализация. Построен е мост. Разкрити са нови 50 работни места.
   На 1-ви януари 1933 година общината във Вьоргел пристъпва към строителството на ски курорт, водонапорна кула и пожарна. Съседният град с население от 20 хиляди жители започва трескава подготовка за въвеждане на собствена емисия свободни пари. Когато над 300 общини решават да приложат на своя територия опита на Вьоргел, Националната банка на Австрия налага забрана за емитиране на маркови сертификати. Като причина се изтъква заплахата за нарушаване на монопола на финансовата институция.
   След Втората Световна война в световен мащаб концепцията за свободните пари се развива в две направления: локални системи за взаимокредетиране (т.н. LETS - Local Extenge Trading System), използващи вместо физически сертификати чекове или електронни карти и системата time banking, позволяваща на участниците в проекта да получават срещу положен труд "тайм-долари".
   Вторият модел е лесно приложим. Например вие може да полагате някакъв допълнителен труд в рамките на такъв проект (това може да бъде гледане на деца или възрастни хора, да замествате продавачка в магазин, да превеждате, да ремонтирате ел. Или ВиК инсталация и т.н.). За труда си получавате "тайм-долари" срещу които можете да получите стока или услуга от друг участник, зарегистрирал се в "тайм-банката".
   За първи път "тайм-доларите" са въведени в САЩ през 1986 година, но най-голяма популярност те получават в Япония. Едни от най-успешно реализираните проекти са в Ithaca Hours в щата Ню Йорк (включват се над 500 представители на местния бизнес, медицински центрове, ресторанти, кино-театри, фермери, агенции за недвижима собственост) и японската "здравна валута" (ROCs), която не само обединява успешно time banking и взаимното кредитиране, но и реализира идеите на Гезел, в техния класически вид.
   Една от най-мощните системи, използваща принципа на свободните пари е швейцарската WIR (Wirtschaftsring-Genossenschaft). Този своеобразен "кооператив" обединява над 62 хиляди участници и реализира годишен оборот еквивалентен на 1 милиард и 650 милиона швейцарски франка. Отпусканите кредити от WIR са безлихвени.
   Към момента използването на "свободни пари" се прилага и в баварския регион Химгау (Chiemgau). Този район в предпланините на Алпите заедно с още половин милион души се намира в т.н. "зона, свободна от евро". Ресторанти, пекари, фризьорки и мрежа супермаркети приемат местната валута: химгауерът. Отскоро можете да закупите и биогориво, както и да заплатите сметката си при зъболекаря.
   Банкнотите се приемат и разменят съвсем като официалната валута. Освен това "Райфайзенбанк" управлява банковата ви сметка в химгауери, дори можете да ползвате банкова дебитна карта в тази регионална валута. Химгауерът е една от 16-те регионални валути, които са изникнали в Германия и Австрия, откакто евро бе въведено преди пет години.
   Употребата на регионални валути е извън контрола на политическите официални власти.
   Най-популярни са регионалните пари в по-отдалечените провинции, но "ъндърграунд" пари циркулират и в Берлин и Бремен. Хамбург има две свои валути: алто и Hansemark (Ханзейска марка). Своя версия има и алпийската долина Valchius в Италия.
   Все пак е нужно да разгледаме един важен въпрос: след като свободните пари не могат да бъдат депозирани, как би следвало да се гарантира материалната обезпеченост на пенсионерите, инвалидите и хората в неравностойно положение?
   Решението в този случай е просто. Използват се облигационни емисии. Ако внимателно разгледаме този въпрос, не може да не установим, че той е продиктуван по-скоро от инерция в мисленето, отколкото от икономически, обоснован анализ. Трудностите, които пенсионните фондове в редица страни изживяват, доказват колко неефективна е действащата в момента система. В редица отношения провежданите "реформи" имат по-скоро козметичен характер.

Фотография: © Govanni Tilotta

Забележка:

Freigeld - свободни пари (нем.)

Radix mali - коренът на злото (лат.)

В някои специализирани източници Freigeld се наричат още "неутрални", "отрицателни", "свободни" и т.н пари. Сравняват ги с железопътен вагон, който облекчава обмена на стоки.
Марките при свободните пари във Вьонгел са се лепели веднъж месечно, а не всяка седмица.
WIR (Wirtschaftsring-Genossenschaft) е основана през 1934 година .