|
Бях прекалено млад за да разбера, че
цинизмът
прикрива неспособността да се положат
усилия
- казано с други думи, интелектуална
импотентност.
Наистина, успях да възприема малка
частица
от честността, проповядвана от Сократ,
полена
във всяка една епоха и именно тази
честнос
се превърна в най-важният принос на
Оксфорд
в нашата култура. Благодарение на нея,
аз
установих по най-трудния начин, че
бунта
против миналото не е всичко"
Джон Фаулз "Влъхвите"
 Както казва Вордсворд, ние "напразно разпиляваме усилия" в един безконечен кръговрат. Първоначално
заработваме, след това губим и отново повтаряме
всичко от начало. Вордсворд счита, че човек
трябва да има възможност да се отдалечи в
тихо място, където да бъде в състояние да
размисли. Донякъде, това за което той тъгува
е почивния ден, когато откъсвайки се от проблемите
на ежедневието може да поразсъждаваме върху
смисъла на произтичащото.
За обществото подобно тихо място, макар и
в по-малка степен се явяват университетите.
Или би следвало да се явяват. Това не винаги
е така,най-често в областта на хиуманитарните
науки, където новите модели на финансиране
имаха катастрофални последици. Все по-трудно
е на хуманитарното образование (liberal education)
да просъществува.
За британските университети денят "деветнадесети
декември" ще се запони като черния вторник.
В този ден бяха обнародвани резултатите от
последната кампания за оценка на изследователската
дейност. В резултат на обществото бе предоставен
някакъв неясен рейтинг на университетите,
които би следвало да бъдат основните чудовища-разпределители
- четирите британски съвета, отговарящи за
финансирането на висшето образование (funding
councils).
Какво се случва?
Финансовият стимул се превръща в основния
механизъм при формиране на самата идея както
и на основните концепции на висшето образование,
в която по никакъв начин не се вписва его
raison d'etre - смисълът и значението. В
резултат на този подход университетите губят
привилегията да бъдат места за спокоен размисъл
през почивните дни и се превръщат в… натоварен
булевард в час пик.
Доколкоподобни промени биха могли да се считат
за незначителни.
За да бъде по пълно разбрана същността
на
тази тиха катастрофа, е нужно да си
припомним
един откъс от фундаменталния труд на
кардинал
Джон Хенри The Idea of a University
(1873).
Според този откъс студентите и преподавателите
не би следвало дасе занимават с наука,
а
трябва "свободно да развиват своя
ум".
Тези, които финансират университетите
обаче
поръчват различна музика: вложените
средства
би следвало да се възвърнат, като при
това
е желателно да гарантират солидна печалба.
Уникалността на университеттите се
състои
именно в съюза между търсене на идеи
и наука
Първите средновековни университети в Палермо,
Болония и Падуа са възникнали от необходимостта
да се изучава право, богословие и медицина.
За да не допусне появата не ереси, а и за
да съхрани своята власт, папския престол
твърдо регламентира, кой и в какви гранници
има право да преподава богословие. Един от
тези университети е бил този в Париж. Именно
там е дадено началото на заниманията с метафизика.
Именно там се разгарят едни от най-яростнитре
философски полемики между номиналисти и реалисти,които
като пожар обхващат целия християнски свят,
парализирайки научното търсене и слагайки
безславен край на първия етап в историята
на висшето образование.
В края на епохата на Възраждането много от
средновековните учебни заведения претърпели
упадък. Тези, които успели да се съхранят
се превърнали просто в школи. Джон Дон постъпил
в Оксфорд, когато е бил едва на дванадесет
години. А в XVIII век изпита по иврит в същия
този университет се състои от един, единствен
въпрос: "Какво означава думата Голгота?".
През XIX век кралските, научни дружества
във Великобритания се превръщат в центрове
на науката и научния прогрес. Интересно е
да се знае, че след завръщането си след пътешествието
с кораба "Бигъл" Чарлз Дарвин е
докладвал за получените резултати от своите
изследвания пред Кралското, географско дружество,
а не в университета. Тогава не е било нужно
университетските преподаватели да защитават
своя научен статус. Ако са били в състояние
що годе грамотно да обяснят няколко класически
текста, това би им гарантирало обезпечено
и спокойно съществуване.
Университетите от нов тип се появяват за
първи път в Германия - в началото в Хале,
а след това в Берлин. В края на XIX век подобни
университети възникват и в САЩ, а през XX
век най-после и във Великобритания. При тях
удобно се съчетава преподавателската с научната
дейности, особено за аспирантите и докторантите.
И отново за първи път в Германия се присъжда
научната степен "доктор на философските науки" (PhD), която е приета с изключителен
ентусиазъм в Америка. Когато, за ужас на
редица британски преподаватели, тази степен
най-сетне достига до Великобритания се появяват
редица анекдоти. Така например Вихтенщейн,
защитава на четиридесет годишна възраст пред
университета в Кеймбридж своя "Логико-философски
трактат", за присъждане на званието
"доктор по философия". Проверката
на този труд е поверена на Джордж Едуард
Мур, който в своята рецензия пише дословно
следното: "Работата е гениална, във
всичко останало тя напълно съответства на
нуждите на автора да се добере до научната
степен "доктор по философия"".
В основата на предвижването от училището
до научно изследователския институт заляга
представата на Нюман за университета, като
място за развитие на ума и интелектуални
упражнения. Съвременният Нюман би следвало
да обърне сериозно внимание на факта, че
неадекватните принципи на счетоводна оценка
се отразяват отрицателно на научните търсения,
най-вече при този тип изследвания, при които
крайните резултати не могат да бъдат предварително
планирани.
Това, което днес е просто една идея за изследователя
утре може да се окаже нова технологична революция.
Огромна част от научните открития са породени
от научно любопитство, а не от стремеж към
получаване на патент на всяка цена.
Ако трябва да бъдем честни не може да не
отречем факта, че Нюман предупреждава за
опасността от уталитаризъм на широкодостъпното
образование. Такъв тип образование е преди
всичко прерогатив на хуманитарните науки.
Сега с науна дейност е нужно да се занимава
всеки.Резултатите са предсказуеми. Хиляди
университетски преподаватели в стотици научни
издания и монографии пишат на своя си език,
съвършенно недостъпни за простосмърните статии
за вътрешна консумация (никой не е съвършен,
все пак).
Индустриализацията на академизния живот води
до пълно разпадане на академичната общност,
в която учените-хуманисти на практика са
се превърнали във войнстващи псевдоинтелектуалци,
генерирайки нов научнообоснован човешки вид.
Ако приемем, че широкото хуманитарно образоивание
в нюманския смисъл на думата както и преди
си остава една от задачите на университетите,
то въпросът със съхраняване на талантливи
и творчески ориентирани учени, както и на
"гражданска" интелигенция, която
се занимава с литература, изкуство и журналистика
извън стените на университета, се превръща
в задача от първостепенна важност.
Рейтингите създават биосфера, в която истинските
учени-хуманисти се превръщат в обречен на
изтребление вид.
Фотография: Michaela Sarbu
|
